Венцислав Занков
Крепостите са непотребни

( „Последните граждани на Кале”, самостоятелна изложба скулптура)  

С проекта „Последните граждани на Кале” интерпретирам и развивам идеята на популярната скулптурна композиция на Огюст Роден „Гражданите на Кале” (1889), като изтеглям смисъла й към непосредственото настояще - предаването на Ключа на Крепостта става метафора за съвременната ситуация в Европа.

„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия върху случващото се днес в неговата амбивалентност - приемане/отхвърляне  на реалността - военни конфликти, бежанци, атентати... Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени, без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.

Съвременният гражданин се оказва в пряка среща с оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на синтетика на желания и фантазми.

Фигурите, телата, включени като скулптура в „Последните граждани на Кале”, са отчуждени, разделени, оголени, проядени и самотни в страданието и отчаянието си, в безсилието пред непонятното - представата за Един свят е взривена. Дезинтеграция.

Естетиката на тези „пластмасовите хора” е извлечена от самия материал – полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово, виолетово, червено). Използваните автомобилни бои са в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени, екстатични фигури. Органиката на човешкото тяло е изведена през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са в естествен размер (life-size).

Мястото: сградата на III корпус НБУ, в процес на изграждане (арх. Зарко Узунов) - оголени стени, суров бетон, зеещи прозоречни отвори, пусто пространство, пространство в себе си. Възприемането му е двузначно - между  изоставено и предстоящо, нито излязло от употреба, нито влязло в употреба. В това времево и смислово пропадане попадат и «Последните граждани на Кале».

Има и още по-актуално от актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега… след вече отминалото и преди още незапочналото. Енергията е изсмукана в не-ставане, не-свършване, не-преход. Витае безсилие и разпад. Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален. Свити в себе си, преставаме да бъдем граждани. Цари апатия и оцеляване, спасение поединично, изсмукани от безсмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено политическо пространство. Времето е извън нас и ние сме извън времето.

Гражданите на Кале не предават ключа на града на английските войски през 1347 г; днес  Последните от тях са из/оставени сами на себе си, последни пред невъзможността за изход...

 

Проектът е реализиран с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.

 

Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997-2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. - редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по Изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”. Член на Федерацията на европейските психодрама тренинг организации (FEPTO). Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016). 
Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София, 2014; „Последният будоар” (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев”, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци”, галерия „Ракурси”, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded”, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно”, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура” и др., 2011.
Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.