Artist Venzislav Zankov asks what has happened to people’s value system
Until June 5th one can see the exhibition of sculptor and artist Ventsislav Zankov entitled “The Last Citizens of Calais.” It is on display in the third unfinished building of the New Bulgarian University in Sofia. The exhibition brings us back to a tragic chapter of history when in the middle of the 14th century the army of Edward III besieged Calais. In order to save the citizens, the rulers of the city surrender the keys to the city gates. Les Bourgeois de Calais is a famous sculpture by Auguste Rodin. In the recent years Calais has become a city of refugees and migrants whose aim is reaching Great Britain.
"We live in a permanent crisis. What has been happening to our value system? Until recently one could often hear the expression ‘citizens of the world.’ At one point it turned out that we were neither citizens of the world, nor the world was united. On the other hand we do not have defenses in our civilization model. We do not have an answer to current processes and we do not know how to behave or what our moral and civic duties are. We have been betrayed from inside,” he says and adds:
"Democracy focuses on counting numbers rather than on human beings. When people vote, it is just numbers that are reported. There is no quality, just quantity. Speech has been destroyed in all of the political discourse that has been going on.”
The artist has been inspired by the popular sculpture of Rodin "The Burghers of Calais." According to him, the moral horizon nowadays seems to be the individual salvation but maybe this way we cease being citizens. On the other hand the Burghers of Calais were thinking about the community.
"Fortress Europe has been somehow betrayed from inside or maybe now the battle is for the spirit. The answer is not clear because we think this is our civilizational spirit but actually it has long ago been defeated by consumerism and commercialism,” the sculptor says.
In his works one ca see pain, despair, and extreme conditions. The sculptures are characterized by alienation, loneliness, suffering. For his works the artist used products of organic chemistry - polyurethane and polyester.
English: Alexander Markov
Photos: Veneta Pavlova
Венцислав Занков
Крепостите са непотребни
( „Последните граждани на Кале”, самостоятелна изложба скулптура)
С проекта „Последните граждани на Кале” интерпретирам и развивам идеята на популярната скулптурна композиция на Огюст Роден „Гражданите на Кале” (1889), като изтеглям смисъла й към непосредственото настояще - предаването на Ключа на Крепостта става метафора за съвременната ситуация в Европа.
„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия върху случващото се днес в неговата амбивалентност - приемане/отхвърляне на реалността - военни конфликти, бежанци, атентати... Гражданинът на света се оказва предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени, без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.
Съвременният гражданин се оказва в пряка среща с оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на синтетика на желания и фантазми.
Фигурите, телата, включени като скулптура в „Последните граждани на Кале”, са отчуждени, разделени, оголени, проядени и самотни в страданието и отчаянието си, в безсилието пред непонятното - представата за Един свят е взривена. Дезинтеграция.
Естетиката на тези „пластмасовите хора” е извлечена от самия материал – полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово, виолетово, червено). Използваните автомобилни бои са в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват – оголени, екстатични фигури. Органиката на човешкото тяло е изведена през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са в естествен размер (life-size).
Мястото: сградата на III корпус НБУ, в процес на изграждане (арх. Зарко Узунов) - оголени стени, суров бетон, зеещи прозоречни отвори, пусто пространство, пространство в себе си. Възприемането му е двузначно - между изоставено и предстоящо, нито излязло от употреба, нито влязло в употреба. В това времево и смислово пропадане попадат и «Последните граждани на Кале».
Има и още по-актуално от актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега… след вече отминалото и преди още незапочналото. Енергията е изсмукана в не-ставане, не-свършване, не-преход. Витае безсилие и разпад. Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален. Свити в себе си, преставаме да бъдем граждани. Цари апатия и оцеляване, спасение поединично, изсмукани от безсмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено политическо пространство. Времето е извън нас и ние сме извън времето.
Гражданите на Кале не предават ключа на града на английските войски през 1347 г; днес Последните от тях са из/оставени сами на себе си, последни пред невъзможността за изход...
Проектът е реализиран с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.
Венцислав Занков работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори в това поле след 1989 г. Завършва скулптура в НХА, София (1988). В периода 1997-2008 г. е хоноруван, а от 2009 г. - редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към НБУ. Хоноруван преподавател по скулптура в НХА (2010). Доктор по Изкуствознание и изобразително изкуство (2013). Консултант в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”. Член на Федерацията на европейските психодрама тренинг организации (FEPTO). Дипломиран магистър по филмово и телевизионно изкуство, НБУ (2016).
Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София, 2014; „Последният будоар” (скулптура, кръв, видео), галерия „Райко Алексиев”, СБХ, София, 2011; „Нова призрачна живопис / всички вече сме призраци”, галерия „Ракурси”, София, 2011; „Post-романтизъм. Reloaded”, БКИ – Берлин, 2011; „Възможно-Невъзможно”, идейни проекти за естетизация на градската среда с подкрепата на столична програма „Култура” и др., 2011.
Участвал е в множество групови изложби. Автор е на множество публикации в периодичния печат и в интернет.