Обичайните неща

Записът започва с фразата, която казвам като финал на изречението: „Да поговорим малко за обичайните неща”, опитвам се да опипам почвата. Не разбирам тази изложба. ВЗ е ядосан или сърдит, не мога да преценя. Твърди, че не е нито едно от двете.

 

Йово Панчев: …обичайните неща.

Венцислав Занков: Кои са тия обичайните неща, щото за мене едни са обичайни, за тебе други?

ЙП Да де, за тебе са други, аз затова питам, ще говорим за обичайните неща. О, щастливи дни...

ВЗ Ти сега да неме питаш от къде идва заглавието?

ЙП. Не, питам те как си, какво правиш?

ВЗ Нормално, напрегнато.

ЙП Имахме една инсталация на ъндърграунда (Sofia Underground, б.а.) с неон на Искра Благоева „Never trust a happy artist”.

ВЗ Е аз хепи ли съм?

ЙП Не, ти се правиш на хепи, търсен ефект.

ВЗ. Не бе не се правя на хепи. Може и така да е, да не се доверяваш на щастлив артист. Не, аз си мисля за щастливите дни. Аз мога ти кажа за какво ставаше дума, то ставаше дума за… къде е Бекет не мога ти кажа, имам един спомен от, Татяна Лолова: бавно и полека се затрупваше с боклуци. И потъваше. Г овореше колко е хубаво. Това е някаква асоциация, която няма голяма връзка с изложбата – Бекет. Може би има връзка с тази празнота, която е след безмислието. Нали като няма смисъл. Праиш нещо и след това идва една пустота – празно.

ЙП. Платото?

ВЗ. И там или се депресираш..., а ако можеш да се движиш, ти си свободен, абсолютната свобода е там. Свободен от това, дали ти ще ми харесаш работата, дали някои друг ще я възприеме...и как трябва да се прави и как не. И почваш да работиш с това безсмислие и гадното в тази история е, че работейки в това бесзмислие ти почваш да правиш смисъл, което е тъпо. Номера е да можеш да продължиш да правиш безсмислия, а това не става. Връщаш се пак там откъдето си избягал.

Тези дни (заглавията на картините)… не че това са щастливите дни, а просто дни, дните. … Нали реших че ще е О, щастливи дни! И ето датите идват.  Има някакво удовлетворение, че си направил нещо. Аз казах, така и така нищо не става, поне да ги направя 4м и 50, за да е съвсем непродаваемо и безсмислено в това отношение – това което се търси. В нашия смисъл, който го търсим, комерсиалния. В това отричане правим 4м и 50см -  така казваш, това не може.

ЙП В линията на нойе кавалетише кунст (формулировка на комерсиалното съвременно изкуство, възникнала в предишен разговор между нас).

ВЗ И това е сюжета с хепи артист. Хепито върви в момента като песента която е хит. Неслучайно  с трите бели буквички е извадено – act. От надписа О, щАСТливи дни! Значи в действието по някъв начин, звучи като клише, но там е спасението.

ЙП Аз неможах да разбера защо си вкарал вътре тия скулптури, а не остави само рисунките? Много автобиографично става с тях. Те са по – готини от будоара,  по изчистени. Тази фигура, супер героят, да речем автопортрет... тела или фигури в схватки…

ВЗ Незнам какви битки, но то винаги има нещо лично. Всеки художник си прави автопортрети постоянно, дори да се опитва да избяга то това. Няма начин. В един момент почнаха паралелно да вървят нещата, защото аз много бързо ги на рисувах, а него много бавно, той се влачи две години и все не става, не става, и почнах да ги рисувам тези и то мощно, поглежам го, а той никакъв, хилав. Айде почвам него да работя, рисувам следващата картина. Пак той не става, като ги махам картините, той ми изглежда добре, като ги нарусивам – ми изглежда пак никакъв, и айде пак него го работя.

ЙП Да те са много по-монументални по някъв начин.

ВЗ Да, и е така. Щото изглеждат по–големи. Накрая му наравих калъп, и в каъпа го пилих, нямаше време. И общо взето – стана. И е вързан някак си с това. По някакъв начин Пазачът на живите е свързан със страховете, със страха. Страха пази. Това са пазачите – страха и…

ЙП А парчетата отстрани – части от куче, ангел..., коза?

ВЗ Плешки агнешко.

ЙП Винетки?

ВЗ Да. Реплики, археология, изкопано, нещо да допълни, стоеше голо, празно стоеше. Накрая ги направих тях, след като се колебах доста.

ЙП Главата на куче стои и пази вратата?

ВЗ. Не. Ние тука си падаме по кучето, мене то не ми харесва. Тука им харесва на хората кучето. Голямата фигура я харесват само онези, които разбират повече.

Мъчих го много го мъчих. Оптимално е. Не мое да променяш много. Тегаво е, толкова голямо.

Ей са със неона, все пак, ако толко държиш. То тряа да е нощ за да се прочете, надписа е от неон, от светлина. Некакси тогава е възможен. Тоа надпис много се търси, хора го искат.

Странно е това, точно па надписа да се иска най-много. И така със скулптурата.

Страх ги е хората от твоето изкуство, според мене.

Не, мноо фенове. Фенове има да, млади и въодушевени.

Имам предвид, не е лесно да си харесаш такова нещо.

ВЗ Трудно е, защото е ангажиращо. Една мацка вика, добре, аз не мога да разбера, защо хората рисуват пейзажи, като излезе навънка, нали ще го види пейзажа. Тоест в един момент аз вадя невидими неща, и в това има смисъл, другото някак си…  Гледаш - натюрморт. Ваза с цветя, защо трябва да ти е нарисувана? Купи си цветя, сложи ги във ваза. Аз съм доволен от изложбата, имай предвид че ти ги виждаш сега тука накуп, опънати и всичко. Аз не съм ги виждал така. Кова на стената и рисувам. Почвам следващата. Така, като са заедно изненадата е голяма.

ЙП Разкажи за работния процес, за самото правене, ти започна за това. Гиманстика? Със скеле ли работиш?

ВЗ Със стълба, голяма. С нормална четка. Голям чанч и много терпентин, търкаш, мажеш. Скулптурата пак на стълба. Да, ама малка – само за главата не стигах.

Александър Юзев, (който е на масата, но досега е мълчал се включва много удачно) А това можеше ли да го изчукаш? Аз мислех че е камък, като го видях на снимката, но после си дадох сметка, че би било доста трудно и скъпо.

ВЗ Много скъпо ще е. Полиран тъмен камък. Полирано – Египет – и пробив за кабела, за да светне крилото. Така си го представям камъка.

(Във връзка с техниката и материалите разговорът се отплесва към последните монументални поръчки и изпълнения, което е по-далечна тема сега).

ЙП Малко смущаващо това нещо с крилото.

ВЗ Ааа, това е най-хубавата част.

ЙП Задава въпроси.

ВЗ Един приятел каза, „Ако беше турил и другото крило, просто щях да те залпюя”. Как ще слагаме две бе, няма! Много отваря. Аз съм го правил без крило и накрая като го сложих крилото ...

АЮ Добре, че си в гипс да може да мине кабела, ако беше в камък... яко пробиване.

ВЗ При всяко положение като свалиш нещо от гипс и после става друго. Не може да си го представиш от бронз или друг материал. От алуминии може да стане много добре… Иначе скулптурата си е хубава.

ЙП Щом казваш.

ВЗ То е една „последна работа”

Не, не е така, тука края на пътя го няма.

ВЗ Идеята е за последна работа – затваряш един проблем, цикъл, ти си стигнал някъв край и тва е последната работа. То не е изследване , то и Идея за последна работа.

Може би трябва да бичим на едно място, да видим какво ше излезе там. Аз бях спасен от този капан – да продавам. Аз съм си го мислел това. Представял съм си го. Ето аз завършвам, тръгвам.  Правя едни неща и те тръгват да се продават. Ми аз сигурно и до ден днешен щях да правя такива неща.

ЙП Стилът на Венци.

ВЗ Представи си, това са такива моменти. Нещата са се продавали и се продават дълго време след като ми е минало изложбата, момента, когато ти вече си някъде другаде и това не ти влияе, че трябва да рисуваш така, защото аз няма да се върна да правя детски играчки сега , щото не ми е, и поп арт от 95-та. Не че не мога да ги направя, но няма, точка. А те сега ги търсят в момента.

ЙП Е те сега се сетиха.

АЮ Всъщност, ти каза преди малко че всеки си прави портрета така или иначе, по някакъв начин.

ВЗ Това е неизбежно. Не може да се застраховаш срещу всичко. Всеки прави без да иска и без да знае. (дава пример с Недко Солаков и го анализира). Без да иска даже го прави.

АЮ Търсенето на работи от 90-те години, това означава че оставаш себе си.

ВЗ Много вероятно е. Попартът ми беше интересен, при всяко положение. Можех спокойно да си продължа такива неща да правя.

АЮ Хубаво, че не си продължил. 

ВЗ Да бе, аз това казвам, хубаво, че не съм продължил, това е някакво спасение.

ЙП Защо не продължи с пърформанса?

ВЗ Е, не. Това беше, също не ставаше. Пак клопка беше, защото аз бях тръгнал то вече само мислиш следващия и се усещаш, че си влизаш в коловоза, аре пак кръв, пак това, пак онова. Абсолютно си влизаш в някаква схема и може да въртиш някакви такива неща, да си измисляш.

АЮ Сега е клопка това 100 процентова, днес.

ЙП Аз не говоря, да зациклиш там, аз говоря все пак да продължаваш да правиш и пръформанси. Реално няма голям художник, който да прави повече и по-малко редовно пърформанси.

ВЗ. Не съм го изключил като изразно средство. Що да не го направиш. Имах за Шипка една идея. Зависи, може да мине и онова което го е провокирало, да остарее.

АЮ В момента не може да се прави пърформанс.

ВЗ В момента е голяма чекия (х3). Но това е най-лесното.

АЮ Не до лесното, не, точно това е… самото изразно средство е вече класическо. Прекалено класическо идва. Може би този пръформанс подход по някакъв друг…

ВЗ Бате не е до това, не е до изразното средство, това което е основата в пърформанса е, според мене е, плътността на присъствието. Няма значение как ще стане. То е свързано присъствието с това което казваш или правиш или не правиш или такова, но това е една наситеност на някакво присъствие. 99 и 9 го няма, те са нещо си. Самата идея или това което се разбира към днешна дата като жанр, вече, институционализирано, като вид изкуство то отива към някакви луди. Изтрещели правят някакви глупости, направо…само и само да има някакъв пиниз, нещо да става интересно. Затова Иво Димчев е велик, бате, щото… как ще го наречеш вече няма значение, но той тръгва от там. Той как ще издържи не знам, влязъл е в схемата и системата ще го изсмуче.

АЮ Аз така си мислех за Абрамович, тя не спира да се развива.

ВЗ Велико е. Тя сложи края на пърформанса. Тя го приключи. Артистът присъства край.

АЮ Много странен край.

ЙП Не е странен.

ВЗ Няма повече какво да се прави.

АЮ Бабата е особена. Обръща представите на хората. Това е клопката, защото се слага край.

ВЗ Ето това е, да край, какво се прави оттам насетне? След „последната работа”? Може би има място за някакви жестове, както казваше Руен (Руенов, б.а.), но това присъствие трябва да го има в тях. Иначе няма никакъв смисъл. Иначе всичко започва да прилича на някакъв неуместен цирк. И там има големи умения все пак, даже физика. Пърформансът е…  много зле, много зле.

АЮ Трудна задача.

ЙП: Да.