[Ботев и слънцето] [home] [за проекта] [събития] [каталог] [video] [english version] powered by [E80] association - Exit Strategies&Projects

ПРОЕКТ 2 ЮНИ - ЧЕТЕНЕ В ЧЕСТ НА БОТЕВ
(Съвременен прочит)
Проект на Венцислав Занков, част от проекта "Всичко за мъжа - нестабилни състояния"
Реализиран със съдействието на БГО Джемини и галерия "Мургаш".
координатор: Ивана Мурджева
powered by [E80] association - Exit Strategies&Projects


Съвременното ни общество твърдо заявявам и отстоява като своя основна ценност толерантност към различията независимо от тяхната същност - верска, етническа, породена от факта на определено заболяване, инвалидност или такава породена от избора на различно сексуално предпочитание.
Ако обаче потърсим определение за това какво в своето поведение обществото определя като толерантност ще установим, че толерантност е опит да бъде постигната социална амнезия по отношение на съществуване на различията или ако това се окаже невъзможно те да бъдат достатъчно отдалечени или дискредитирани, чрез затрупването им с интимна пикантност. В известен смисъл толерантността е и липса на отношение. Липса на отношение, която в случаите когато трябва да получи някакво изражение, устойчиво гравитира към отрицателна нагласа.

Неискрената толерантност поражда дискриминация - било то позитивна, като фаворизира присъствието на малцинствени групи за целите на едно "политически коректно" говорене за процесите в обществото, или негативна - негласно заявена процедура на изключване.
Неискрената толерантност лишава от усещане за съпричастност.
Неискрената толерантност лишава от възможност за реална интеграция.

Проектът 2 юни - Четене в чест на Ботев (Съвременен прочит) цели чрез езика на изкуството идентифициране на нивото на толерантност.

Условно целите на проекта (или методите за идентифициране на нивото) са
- Социална провокация.
- Визуална провокация.

Социална провокация:

Отбелязването на 2 юни, чрез езика на официалната парадна култура отдавна се е превърнало в традиция. Декларираният смисъл на това честване е сплотяване около националния идеал, чрез възпоменание на всички загинали в защита на каузата Свободна България. Образът на героя (именуван или безименен), който тази церемония създава е образа на непреклонния, силен, обветрен от безмилостните хали по бойните полета мъж. Мъжът, който е приел отговорността за защитата на родината, семейството и честта на народа. Официалната версия на празника по правило пропуска онези групи от обществото, които по силата на своя различен избор, не могат да припознаят демонстрирания патос като свой (което не означава че нямат отношение към празника). Така официалният празник създава привидна масовост и пропуска да създаде съпричастност.
Проектът 2 юни - четене с чест на Ботев (Съвременен прочит) търсейки разчупването на стереотипа, цели провокирането на социалните нагласи по отношение на начина, формата, идеите и парадната представителност на празника и създаване на среда за естествено преодоляване на различията (по пътя на комуникацията) и провокиране на съпричастност.
Мъжкият празник на всенародна признателност към изпълнения войнски дълг може да бъда отбелязан от различни социални групи без те да се затварят в собствената си среда и без да е необходимо очевидното споделяне на войнско мъжката идея в празника.

Визуална провокация:

Ботев и неговото творчество безспорно са се превърнали в част от официалната парадна култура. Четенето на Ботев като част от някаква тържествена церемония отдавна се възприема като естествена среда за подобно поетично споделяне. Извеждането на поетичните текстове извън възприетата като естествена за тях среда променя тяхното звучене и смисъла на визуализираните в тях образи. От стихове, които по някакъв начин формират националния идеал, те се превръщат в стихове, които в своята поетичност споделят отношението и настроението на четеца.
Неформалната среда на некомерсиална столична галерия, неформалното отбелязване на празника от публика провокирана от случването на определен арт-факт променя смисъла, значението, визуалната представа и отношението към стиховете на Ботев.
Защо визуалната провокация е насочена именно към празника "2 юни". "2 юни" е доста статичен и обременен с парадна сложност празник. Той се свързва твърде много със смъртта и възпоменанието и много по- малко със живота. В този смисъл в стереотипа на своето случване празника е много благодатен за промяна на визуалното чрез подмяна на определени елементи от символиката на празника. Поради своята статичност празника позволява, при промяна на един или няколко елемента, бързо да се отчете цялостна промяна на визията.

Ще бъдат четени :

"Хаджи Димитър"
"Майце си"
"На моето първо либе"

[Ботев и слънцето] [home] [за проекта] [събития] [каталог] [video] [english version] powered by [E80] association - Exit Strategies&Projects