|
петер цанев / peter tsanev [text]
[images] [cv]
Халюциниращи обекти
ТОВА КОЕТО ПРАВЯ
може да бъде определено като "постживописна интермедия",
доколкото представлява "репрезентиране на живопис" без
живопис в полето, заемано от живописта.
Става въпрос за постобектно изкуство, което като предусловие е базирано
върху фотографията, но нито има за цел да изследва естетическите
измерения на симбиозата, която предлагат дигиталните технологии,
нито се интересува от възможността да хибридизира фотографията и
живописта.
В случая фотографията е само камуфлаж, зад който е скрита живописта.
ОПРЕДЕЛЯМ работите си като постживопис, доколкото за мен "постживописното"
е категория художествени практики, които са свързани с "живописната
аура" без да са живопис.
Следвам идеята, че всяка минимизирана, т.е. критично обозначена
повърхност, може да бъде преживяна като живопис. Така на практика
се придържам към доктрината на Грийнбърг, според която същностните
условия на живописта са минималните условия, при които една обозначена
повърхност може да бъде преживяна като живопис. Условия, които се
оказват постоянно отмествани и пазени, независимо от начина по който
се манифестират, като поддържат възможността за запазване на критично
отношение към живописта едновременно като повърхност и като жест.
В това, което правя, "представящият Аз" е само физически
посредник, елемент от една критично обозначена повърхност, която
трябва да бъде преживяна като живопис. Критиката по отношение на
живописния жест е свързана с това, че живописта, която признава
разликата между преживеният опит и неговото репрезентиране, се превръща
в алегория. В случая преживяващият Аз и представящият Аз - т.е.
Аз като намерение и Моето тяло на художник като физически посредник
- са въвлечени в поредица от заличаващи взаимодействия. Известно
е, че критиката към живописта, която разглежда живописната повърхност
като чисто присъствие или свръхматерия, е всъщност критика към живописта,
която се опитва да визуализира тоталността на нематериалното, безкрайното,
трансцедентното, превръщайки се по този начин в метафора, която
остава свързана с идеологическите амбиции на модерната живопис.
В случая с това, което правя, представящият Аз е превърнат едновременно
в живописна опора и живописна повърхност, което не позволява да
бъде отнесен едновременно директно нито към обективния свят нито
към този на изкуството.
ТЕМАТА в цикъла Халюциниращи обекти е лудостта.
Реалността на лудостта, но не като образ, а като халюциниран ритуал.
Халюциниращи обекти представя илюзията от присъствието на една ампутирана
халюцинация.
Реалната лудост като игра на дистанциране и приближаване, около
реалните следи, оставени на прага на лудостта.
ОПИСАНИЕТО НА РАБОТИТЕ би следвало
да възстановява процеса на тяхното създаване.
Костюм от фотографии превърнати в живописни картини на халюциниращи
обекти, живописвани от фотографии, които представляват клинични
снимки на халюциниращи пациенти от средата на ХХ век, заличени под
формата на живописни картини, които са увити около мен или по-скоро
около анонимността на един представящ Аз, превърнат в живописна
опора, нещо като жива, живописна подрамка, физически посредник,
който е фотографиран и после отново заличен, защото е превърнат
в живописна повърхност, надживописвана с бял туш, доколкото надживописването
върху фотографията както и живописването от фотография представляват
всъщност заличаване на фотографията в името на живописта.
HALLUCINATION RITUAL
AN ILLUSION OF THE PRESENCE OF AN AMPUTATED HALLUCINATION
[text] [images]
[cv]
|