Нестабилни
състояния: Раздвоение на личността
Куратор: Светлана Куюмджиева
Участници:
Васил Абаджиев
Светозара Александрова
Юри Стайков
Тома Вашаров
Оказва се, че за да дефинираме социалната си позиция преди всичко
трябва да определим образно казано кой държи юздите, кой има повече
възможности за реализация и кой има повече самочувствие, което най-често
се оформя от постиженията в професионалната сфера. В този смисъл,
когато става дума за т.нар. джендер подход винаги се започва с проблемите
на жените. Задаваме си неизбежно въпроса дали те са наистина най-обременения
откъм желания и недоволство пол, дали тези толкова преекспонирани
женски проблеми са адекватни на собствената ни социална реалност
или просто това е някаква мода. Гласуваме, работим, имаме всички
права на изява. Ако проблемът се коментира от гледна точка на религията,
философията или дори на социологическата теория може донякъде ясно
да се дефинира в кои области се разпростира господството на мъжа
и докъде стигат неговите граници. В практиката обаче обществото
ни е поставено в относително свободни условия на развитие, които
определят по-скоро безоблачно общуване на двата пола. Поставянето
им в опозиция е малко пресилено теоретичен и романтичен похват.
Това не означава, че половете са загубили идентичност. Равнопоставеност
в този смисъл не означава уравняване и заличаване. Тук се явява
по-скоро в смисъл на допълване.
Разбира се, в рамките на някои дълбоко индивидуални схващания съществува
все още делението на "жена-домакиня", "жена-кариеристка",
"мъж под чехъл", "заврян зет" и други подобни.
Но те все повече губят адекватността си.
На фона на тази отдавна наложила се мирна равнопоставеност вече
може да се отдели и конкретно погледа на мъжа. В повечето случаи
той е насочен към жената до него, с която живее и работи. В този
смисъл фигурата на мъжа може да бъде многократно пресъздавана през
образа на жената до него и обратно.
Естествено всички тези разсъждения са подчинени пряко на собствения
ни контекст. Разграничени са от крайния религиозен фундаментализъм.
Там вече нещата малко или много излизат отвъд границите на съвременната
ситуация.
Не можем да не забележим, че живеем във време, което слага под чертата
матриархата и патриархата като отречени архаизми, в което феминизмът
и мачизмът са твърде демоде и дори унисекс е вече понятие в норма.
От друга страна като изхождам от позицията на работеща жена, на
моменти сериозно се замислям дали не съм започнала да излъчвам един
особен вид "мъженственост" и дори агресия. Стигам до положения,
в които неистово ми липсва реализация като домакиня и майка. Изпадам
в особен вид необясним дуализъм на желанията по ръба на шизофренията.
Всички тези разсъждения са в рамките на личния дори интимен дискурс.
Но мисля, че раздвояването в социалната позиция е проблем, който
е много разпространен и дори типичен за живота на съвременната жена.
Поради тази причина често се раждат доста недомислици по отношение
на проблемите на жените и тяхната позиция спрямо мъжете.
В същото време мъжете живеят с някои по-категорични схващания по
отношение на социалната си позиция и поради тази причина се оформя
и масовото схващане за безпроблемното и слънчево съществуване на
мъжкия пол. Въпреки това, когато се задълбочим и пожелаем да се
взрем по-отблизо във всичко, което касае мъжа, подходящият тон трябва
да е по-скоро настроен към диалог и дори към някакъв вид полемика.
Това е необходимо, тъй като мъжете са не по-малко склонни да раздвояват
желанията си, а оттам и ролите си. В различните състояния на раздвояване
може да се изведе идентификацията на мъжа както в социално отношение,
така и в сексуално, и в психологическо.
Необходимо е също да избегнем феминисткия поглед към тези проблеми,
дори напълно да се дистанцираме от него. В противен случай съществува
опасността да влезем в безкрайно субективната интерпретация на проблемите
на мъжкия пол - липсата на възможности за реализация на съвременните
мъже, невъзможността да доминират в материално отношение, безсилието,
инфантилизма.
Идеята на проекта да се избегне до колкото се може едностранчивият
и краен подход, т. е. да се избегне потъването от гледна точка на
само една полова идентичност - на мъжа или на жената. Кодът тук
е симбиозата, при това симбиоза, която обхваща с еднаква сила и
личната и професионалната реализация. Кодът е диалогът, а не безсмисленият
и вражески настроен монолог.
Проектът включва представянето в няколко самостоятелни изложбени
пространства на видеоинсталации и живопис на млади автори.
Концепцията на проекта се развива в две основни тематични линии.
1. Изграждането на собствения образ чрез образа на човека до теб
или раздвоението и преоткриването в т.нар. противоположен пол.
2. Раздвоението и преоткриването в образа на бащата, т.е. когато
коментираме проблемите на мъжа, по-лесно можем да обтегнем границата
между поколенията, отколкото между половете. В този смисъл фигурата
на бащата вече е много по-предизвикателен обект за изследване. Изследването
тук е по-скоро в смисъл отново на експониране на собствения образ
чрез другия.
В проекта участват:
Светозара Александрова
Родена през 1980 година в Стара Загора.
През 2002 година завършва бакалавърска степен, специалност Живопис
в НХА - София в класа на проф. Божидар Бояджиев. В момента следва
за магистър в специалността.
Участва в колективни изложби и в пленери за живопис в страната и
в чужбина.
Печели награди за живопис и рисунка от различни национални конкурси.
През 2004 година представя самостоятелна изложба в рамките на проекта
на Центърът за култура и дебат "Червената къща" и Софийска
градска художествена галерия "Място за срещи".
Като изходна точка в живописните си работи използва фотографията.
Чрез един пределно реалистичен подход, инспириран от фотографското
изображение, художничката изгражда впечатляващи реалистични композиции.
Разказът, разгърнат в живописен полиптих е основата характерна черта
в работата й. Повечето от композициите й са разделени на няколко
части на модулен принцип с възможност за вариации в подредбата и
в основната идея.
[top]
Васил Абаджиев
Роден през 1966 година в Сливен.
През 2003 година завършва специалност Живопис в НХА - София в класа
на проф. Божидар Бояджиев.
Има участия в общи изложби на живопис в страната.
До този момент е правил три самостоятелни изложби на живопис и рисунки.
Освен с живопис се занимава със сценография.
Автор е на сценографията и костюмите на много театрални постановки
на Малък градски театър зад канала, Нов драматичен театър, Народен
театър и Сатиричен театър в София.
Участва на различни международни конкурси за сценография в Гърция,
Македония, Италия, Германия, Чехословакия, Словения.
Характерни за живописните му работи са умелото овладяване на големия
формат, агресивна и провокативна естетика, постигната със средствата
на типичен за автора реалистичен похват. Подходът му към натурата
е свързан с особеностите на фотографския образ.
[top]
Юри Стайков
Роден през 1978 година в София.
През 1997 година завършва Техникум по полиграфия и фотография -
София, специалност Фотография. В периода от 1997 - 1999 година учи
във Варшавски университет, катедра История на изкуството. През 2004
година завършва специалност Изкуствознание в Национална художествена
академия - София. Интересува се предимно от проблемите на кича и
влиянието на масовата култура и медиите в съвременното изкуство,
научен ръководител - доц. Свилен Стефанов.
[top]
Тома Вашаров
Роден през 1977 година в София.
От 1999 година учи специалност Филмова и телевизионна режисура в
ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград с научен ръководител
доц. Станимир Трифонов. От 2001 година работи в Доли Медия студио
като режисьор по монтажа. До този момент е участвал като режисьор,
монтажист, сценарист или оператор в реализацията на над 10 публицистични,
документални и игрални филма.
[top]
|