Движение
в задния план[1]
или наградите „Руф” като стерео пощенска картичка
Венцислав Занков
Няма начин когато стане въпрос за пари да не настъпят вълнения и то най-вече в „задния план”. Кой, защо, колко, на кого... въпроси и задоволителни и незадоволителни отговори. Възможна ли е липсващата интерпретация на случилото се? Kакво всъщност се е случило? Защо наградата „Руф” предизвиква такива вълнения и „изненадващо” много кандидати? Изненадан ми каза, че е г-н Руф, а аз се изненадах, че бил изненадан от количеството кандидатирали се български художници. Сякаш за първи път се сблъсква с културния и социален статут на БГ артиста. Сякаш не е бил посланик, и то точно в мрачните години на преход 1995-2000. Защото става дума за суми от 4500 и 2500 евра, съответно за изявен/утвърден художник и за млад художник. Но и защото става дума за признание и утвърждаване на тип за съвременно изкуство. А и за чертаене на тенденции, за определяне на посоки на развитие.
Тази награда като че изпълни несъразмерни й празнини — липсващата политика на стимулиране на БГ изкуството, оскъдицата на инструменти за легитимиране съвременно изкуство, безсилието в създаването на съвременни ценности. Това тя направи чрез остойностяване на подобни първи необходимости в разбираем и недвусмислен за всички еквивалент – в пари.
Затова нека напомним, че това по същество е частна инициатива – бивш посланик смята, че българите са много талантливи и решава с лични средства да подкрепи съвременното бг изкуство. Филантроп. Друг филантроп ни помогна да станем отворени и граждани – Джордж Сорос. Вярно Руф и Сорос са несравними по мащаб, въпрос на интереси и възможности, но сходни по лични митологии. Единият забогатял от борсови спекулации, другият от спекулации с изкуство – купувал индийско изкуство, после то се оказало ценно и така забогатял г-н Руф – поне такъв е градският софийски фолклор. Оказва се, че това може и да е напълно достатъчно за нашата културна популация да сметне бившия г-н посланик за разбирач на съвременно изкуство, да припознае г-н Гауденц Руф за ясен и достатъчен критерий за стойност, пък и к`во толкова – човекът дава парите... който плаща, той поръчва музиката — в случая, така нареченото, жури, съставено на принципа добри познати и приятели – амбициозни и напористи.
Властта или парите (или и двете) мамят и винаги привличат. /Емил Миразчиев беше дотолкова сигурен в успеха си, че напусна журито, за да може да участва в конкурса/. Като илюстрация на „маменето и привличането” прилагам – примамливата работа „Български сувенири”– 3D фото принт на Алла Георгиева, с която участва в изложбата към конкурса: постер на мома в народна носия. Носия, която като се погледне под различен ъгъл се вижда какво има под нея – прашки и жартиери, а момата закачливо ти намига – движение в задния план.
Детайли от фотография 3D печат 106 х 80 см, Алла Георгиева „Български сувенири“, 2007, фотоинсталация, видео анимация, Серия от 11 цветни фотографии, дигитален печат върху хартия
2 бр. - 100 х 300 см, 6 бр. - 100 х 80 см, 3 бр. - 100 х 100 см, 1 цв. фотография 3D печат 106 х 80 см, видео анимация 1 мин.
/фото В.Занков/
Много ми харесва — това „поглеждане под различен ъгъл”. Може би самият конкурс е като стерео-картичка и, в зависимост от ъгъла на погледа, можеш да видиш г-н Руф да ти намига, или пък голата меркантилност на играчите в търсене на компромисно решение и най-приемливия /от всички/ получател на наградата. Какви движения тук са се извършили в задния план не смея да мисля.
Като че произтичащото е неслучайно. Швейцарската културна програма за България приключи след влизането ни в ЕС, но, хоп – движение в задния план – нова възможност: екс-швейцарски посланик дава пари, номинира, легитимира, но за разлика от фондациите където все пак има /поне формално/ правила и, може и символичен, но все пак публичен контрол – тук човекът си решава /включително и кой да решава, определя, раздава наградите/. Лошо няма. Стига да не се преекспонира този жест отвъд значението на финансова подкрепа на определен тип изкуство и тип артисти – което ме съмнява. Зад частни инициативи обикновено стоят в крайна сметка обикновено неясни частни и групови интереси[2]. Тук се появява БИНЦ 39 /BINZ 39/ – частна швейцарска фондация – основана 1983 от и ръководена до днес от Анри Леви /Levy, Henry/, който в началото на прехода /началото на 90-те/ селектираше по някакви си свои принципи определени български художници за 6 месечен престой в Швейцария. Днес близката на Руф художничка Лучия Корай, която е в журито за неговата награда, е свързана с BINZ 39. Можете да видите художествените възможности и достижения на този член на журито в нет-а или направо тук http://www.grafschelble.ch/artists/coray.htm
Началото и края на Прехода се затвориха – в кръг.
Стерео-картичката
ruf-award – какво всъщност се награждава?
Или движение в задния план – ІІ
При съвременното БГ изкуство, дали за участие във Венецианско биенале, дали при определяне и даване на награди, сюжетът обикновено се повтаря. Завърта се рулетката с имената на „утвърдените” или „обещаващите млади” в търсенето на най-малкия общ знаменател при сблъсъка/деленето на вкусове и най-вече групови интереси. Компромисни фигури, които се поместват в средата на интересите, по средата на различните интереси. Някъде там е и посредствеността, достатъчно коцептуализирана, за да е приемлива за всички. Също така там се появява и реализира успешно „приемливото” изкуство. То не ще те очарова, но и няма да те разочарова; няма да те въодушеви, нито да те натъжи; не се движи по ръба на сетивата, нито разтърсва съзнанието; не те приковава, не те и отблъсква, не те смущава. То е просто приемливо, с прилично ниво на културност и затова се приема и участва и е най-разпространената форма в света на днешното глобализирано изобразително изкуство, а неговите представители са навсякъде. Те са необходимите квалифицирани статисти по световните и регионални форуми и биеналета. Те са кордебалета, бек-вокалите, масовката, пред които застават единиците; звездите, които правят събитието да засвети. Техните усилия, движенията им са част от пейзажа, необходимият заден план пред който да блесне Брад Пит.
В този смисъл Красимир Терзиев е верен избор, а работата му звучи и автобиографично не само за него. Тя е символна интерпретация на състоянието и позицията на съвременното българско изкуство както в национален, така и още повече – в глобален мащаб. Така в този смисъл наградата Руф за „ново българско изкуство” препотвърждава тази позиция „на заден план”, като оценява усилията за движение в евро.
Наградата за утвърден автор –
Красимир Терзиев, Без заглавие (Ляво. Дясно), 2007 (част от проекта
Движение в задния план), От изложбата
„SHORTLIST 2007,Наградата Гауденц Б. Руф
„18 Октомври 2007 - 18 Ноември 2007
СГХГ 2007 фото В.Занков
Победителят в битката в задния план не е и не може да бъде Брад Пит и никога няма да бъде. Той може само да е в началото на дълъг списък с имена, които обикновено никой не чете, но пък също и може да си пише в CV-то поредното участие в поредния филм, който не е негов.
Младият ‘антагонист’
“Antagonist” Series, 6, 2006, oil on canvas, 70 x 90 cm
Серия
„Антагонист“, 6, 2006,
маслени бои върху платно, 70 x 90 см
От изложбата „SHORTLIST 2007, Наградата Гауденц Б. Руф „
18 Октомври 2007 - 18 Ноември 2007
СГХГ 2007 фото В.Занков
Погледът се спира на серия сланинести тела, дебели и грозни. С фотореалистична яснота – отблизо, в едър план са представени възможните форми на мачкане на сланината по женското тяло –
Авторът – Светлозара Александрова. Получава наградата от 2500 евра за млад автор.
Казват – грозно и отблъскващо – за мен прилично – културна „естетика на грозното”, даже не на грозното, а на просто дебелото; естетика, която ме пита какво е обратното на обратното – това е слабото, гладкото, източено-красивото, идеалното, привличащото, прелъстяващото, вечно-младото, неостаряващото. И пред очите ми прелитат серия реклами на козметични продукти. Това е изкусителното; мамещото. А наградата – вярна – легитимира и утвърждава през наградената негативност стереотипа на масовото, желаната естетика на фотомоделите и лайфстайл списанията, предлагащи примамливия Друг и красив начин на живот, обратен на този, който довежда до състояние „Антагонист” на Александрова; този, май, в който всички сме. Това са възможните двете страни на една и съща монета – тялото като обект – и от тази перспектива лесно и без концептуални, етични; естетически или хирургични противоречия можем да поискаме, пожелаем; пренесем „пълната промяна”[3] и в света на изкуството. Светозара Александрова ме кара да грабна скалпела... само ако можех. Сиреч – решението на журито на Руф се съотнася „риалити” формата, тя е неговият контекст — развлекателният шоубизнес, опредметяване на телесното чрез фитнес, скалпел, спа, въпрос на финансови възможности. Честито! И „на здраве” за откритията в новото българско изкуство с „вино за откривания” /wine for openings/ на Иван Мудов.
И.Мудов – „Вино за откривания” – От изложбата „SHORTLIST
2007
Наградата Гауденц Б. Руф „
18 Октомври 2007 - 18 Ноември 2007
СГХГ 2007 фото В.Занков