Жега


	Жега Не става въпрос за едноименния филм “heat” с Роберт де Ниро. Става въпрос за празниците в община Банкя, свързани с най-горещите дни, през които, според новите /рекламни/ легенди, водата ставала най-лековита. И празникът започва - с откриването на изложба на фамилията Яранови. За мен всичко протече като във филм на Тарантино – с абсурдно начало, но недовършен - липсваха финалните кадри, които обикновено носят развръзка. Кулминация и развръзка нямаше, а ако е имало тя е била най-вероятно интимна. Или невидима. Ива Яранова ме покани на откриване на изложба, а аз без да си давам ни най-малко сметка къде отивам, се оказах в чисто нов балнеологичен /спа/ център на ЦКС - поредното недвусмислено доказателство, че лукс и кич в масовото разбиране за просперитет и благоденствие се припокриват напълно. В тази база за отдих и култура, достиженията на фамилия Яранови бяха представени на едни паравани в едно преходно помещение между луксозния стол-ресторант и коридора към стаите за почиващи. Осветлението – лошо, пространство – никакво. хора – много, камери на телевизии –също, както и ценители на изкуството като бореца Боян Радев и шефа на НДК-ато на културата Христо Друмев, проф Ружа Маринска ... красиви жени и репортерки. Академик Светлин Русев открива изложбата. Млад изкуствовед чете част от дипломната си работа, фокусирана върху Атанас Яранов. Става интересно. Моето познание за фамилия Яранови стигаше до там - до художника Атанас Яранов, бащата на Митко Яранов и Ива Яранова с който само веднъж съм си говорил – аз - студент, той – култова фигура от времето на късния социализъм. Оказва се, че това е един голям български род, чийто представители са важни фигури и в историята на българската наука и култура. Колкото по-ясен ставаше мащабът, дейностите, достиженията на хора с фамилия Яранов, толкова по-неясно и объркващо за мен беше това, на което присъствах, без да подозирам какво ще последва и какво ме чака отвън. Излизайки от скромната преходна зала с експозицията на Яранови, погледът потъва в огромен басейн тип холивуд „класик” с бар във водата и с мозайка на дъното - емблемата на ЦКС /Централен кооперативен съюз/ Момче иска да порастне и да стане баровец /на бара във водата/ фото В. Занков/ Цигуларката стоя през повечето време на пръсти /фото В. Занков/ На естрада млада и красива цигуларка се старае да създаде приятна атмосфера на наредилите се за кебапчета, кърначета, многото пиене, салати, паламуд, пилешки сусамени хапки, прекрасна пастърма, луканка, шунка , бяла риба пане .... и други радости за народа и за мен. Пищни жени се радват на музиката и живота и танцуват на микс от популярни песни /цигуларката е отстъпила място на двама ала Братя Аргирови, които пеят парчета на Васил Найденов /, после певица с репертоар с над 400 народни и „фолк” песни/!/, повежда хоро, после не`къв пее на италиански, минал покрай Адриано Челентано или друг който ви хрумне, езиците на които може да пее включват и испанския... Тръгваме си – Ани Ленъкс пее /на запис/ „Sweat dreams are made of tears…” Горе, в преходното помещение скицата за /авто/портретът със забит в челото нож и рисунката на озъбеното седнало куче, рисунки на разпорени животни с хора стоят още по-страшни и самотни. Атанас Яранов –рисунка /фото В.Занков/ Атанас Яранов –рисунка /фото В.Занков/ Атанас Яранов –рисунки /фото В.Занков/ Разпилените архивни снимки на целеустремени и силни хора /от рода Яранови/ от началото на 20ти век стават безкрайно далечни и чужди и обезмислени –картичка с подпис с писалка - професор, географ Димитър Яранов е с архивна и колекционерска стойност - да си професор, географ - днес някак си не може да е предмет на гордост, мокрите барове в басейните не се пълнят с професори – географи или със съставители илюстровани френско-български речници /Атанас Яранов, пра-дядото/. Картичка от професора-географ Димитър Яранов /фото В.Занков/ Речникът на Атанас Яранов /фото В.Занков/ Банкя си има своя празник и фамилията Яранови са част и от него, и от пейзажа, вероятно, защото имат някой друг имот или са си построили някоя и друга къща. Но за тези неща вече ми е трудно да говоря защото и аз бях там, ядох, пих /швепс/ и се „веселих” на версия. След края остават - да висят и напомнят - овчите черепи. Череп , Атанас Яранов /фото В.Занков/

Жега

Не става въпрос за едноименния филм “heat” с Роберт де Ниро. Става въпрос за празниците в община Банкя, свързани с най-горещите дни, през които, според новите /рекламни/ легенди, водата ставала най-лековита. И празникът започва - с откриването на изложба на фамилията Яранови. За мен всичко протече като във филм на Тарантино – с абсурдно начало, но недовършен - липсваха финалните кадри, които обикновено носят развръзка. Кулминация и развръзка нямаше, а ако е имало тя е била най-вероятно интимна. Или невидима.

Ива Яранова ме покани на откриване на изложба, а аз без да си давам ни най-малко сметка къде отивам, се оказах в чисто нов балнеологичен /спа/ център на ЦКС - поредното недвусмислено доказателство, че лукс и кич в масовото разбиране за просперитет и благоденствие се припокриват напълно. В тази база за отдих и култура, достиженията на фамилия Яранови бяха представени на едни паравани в едно преходно помещение между луксозния стол-ресторант и коридора към стаите за почиващи. Осветлението – лошо, пространство – никакво. хора – много, камери на телевизии –също, както и ценители на изкуството като бореца Боян Радев и шефа на НДК-ато на културата Христо Друмев, проф Ружа Маринска ... красиви жени и репортерки. Академик Светлин Русев открива изложбата. Млад изкуствовед чете част от дипломната си работа, фокусирана върху Атанас Яранов. Става интересно. Моето познание за фамилия Яранови стигаше до там - до художника Атанас Яранов, бащата на Митко Яранов и Ива Яранова с който само веднъж съм си говорил – аз - студент, той – култова фигура от времето на късния социализъм. Оказва се, че това е един голям български род, чийто представители са важни фигури и в историята на българската наука и култура. Колкото по-ясен ставаше мащабът, дейностите, достиженията на хора с фамилия Яранов, толкова по-неясно и объркващо за мен беше това, на което присъствах, без да подозирам какво ще последва и какво ме чака отвън. Излизайки от скромната преходна зала с експозицията на Яранови, погледът потъва в огромен басейн тип холивуд „класик” с бар във водата и с мозайка на дъното - емблемата на ЦКС /Централен кооперативен съюз/

Момче иска да порастне и да стане баровец /на бара във водата/ фото В. Занков/

Цигуларката стоя през повечето време на пръсти /фото В. Занков/

На естрада млада и красива цигуларка се старае да създаде приятна атмосфера на наредилите се за кебапчета, кърначета, многото пиене, салати, паламуд, пилешки сусамени хапки, прекрасна пастърма, луканка, шунка , бяла риба пане .... и други радости за народа и за мен. Пищни жени се радват на музиката и живота и танцуват на микс от популярни песни /цигуларката е отстъпила място на двама ала Братя Аргирови, които пеят парчета на Васил Найденов /, после певица с репертоар с над 400 народни и „фолк” песни/!/, повежда хоро, после не`къв пее на италиански, минал покрай Адриано Челентано или друг който ви хрумне, езиците на които може да пее включват и испанския... Тръгваме си – Ани Ленъкс пее /на запис/ „Sweat dreams are made of tears…” Горе, в преходното помещение скицата за /авто/портретът със забит в челото нож и рисунката на озъбеното седнало куче, рисунки на разпорени животни с хора стоят още по-страшни и самотни.

Атанас Яранов –рисунка /фото В.Занков/

Атанас Яранов –рисунки /фото В.Занков/

Разпилените архивни снимки на целеустремени и силни хора /от рода Яранови/ от началото на 20ти век стават безкрайно далечни и чужди и обезмислени –картичка с подпис с писалка - професор, географ Димитър Яранов е с архивна и колекционерска стойност - да си професор, географ - днес някак си не може да е предмет на гордост, мокрите барове в басейните не се пълнят с професори – географи или със съставители илюстровани френско-български речници /Атанас Яранов, пра-дядото/.

Картичка от професора-географ Димитър Яранов /фото В.Занков/

Речникът на Атанас Яранов /фото В.Занков/

Банкя си има своя празник и фамилията Яранови са част и от него, и от пейзажа, вероятно, защото имат някой друг имот или са си построили някоя и друга къща. Но за тези неща вече ми е трудно да говоря защото и аз бях там, ядох, пих /швепс/ и се „веселих” на версия.

След края остават - да висят и напомнят - овчите черепи.

Череп , Атанас Яранов /фото В.Занков/