НАКЪСАНО Къси пасове за съвременното ни изкуство между Борис Костадинов и Венцислав Занков Разговор преди откриване на изложбата „МолекулАрт” Галерия Райко Алексиев, ул. Раковски 125 София
Кураторът Борис Костадинов в галерия “Райко Алексиев” /фото В.Занков/
-
- ВЗ — Кажи сега нещо за тази изложба. Каква е тая изложба? - БК — Много е хубава тази изложба. - ВЗ — Ама как се казва. - БК — Казва се МолекулАрт - ВЗ — Добре де, това не е ли малко изхабено — цялата тази история с био-, нано- не-знам-си-кво-си? - БК — Не е изхабено. Тук даже хич не е изхабено, щото ... - ВЗ — ... нали Боряна, Олег нещо правеха навремето — биоарт , тинтири-минтири. - БК — Е, как ще е изхабено това нещо, като хората въобще не са чували за нещо такова!? - ВЗ — Ами, вие нали правихте изложба с/за клониране — кога беше ... с Дани /Даниела Костова/ в Ирида /галерия Ирида/? - БК — Е, то мина много време от тогава. Мина много време и се забрави за това нещо. Що, ти чувал ли си някой за това да говори? - ВЗ — Къде, тук ли? - БК — Ми тука. - ВЗ — Не. Аз гледах, по Испания имаше наскоро разни неща, много готини, красиви, украсени — беше нещо за изкуствен живот. - БК — Тя /изложбата/ не е нищо ново по принцип като тема, нито е технологично изкуство това, което показваме. Затова и не участват примерно Боряна и Олег, защото идеята беше да участват хора, които принципно не се занимават с такъв тип изкуство. - ВЗ — Те понеже се занимават много с биотехнологично изкуство... - БК — ... кой, - ВЗ — Боряна и Олег - БК — ...е, в крайна сметка, ако те не се занимават, кой друг се занимава. - ВЗ — Никой. - БК — Е, ми, никой. Обаче точно това им беше интересното на хората, които участват в МолекулАрт — искаха да правят неща, свързани с това. - ВЗ — Добре, къде е молекулярното в цялата тази изложба? - БК — Не е буквално. - ВЗ — Не, ако е “молекулярно” в този смисъл — технология, общество и светло бъдеще, това общо взето е една модерна насока, късен Модернизъм... - БК — ...много философстваш... - ВЗ — Не е ли така?! - БК — Не знам дали е късен Модернизъм. ........................ - ВЗ — Тази лампа каква е, сега? - БК — Не я снимай сега, защото не е включена. - ВЗ — Нищо, аз ще обясня — лампата не свети, тя е осветена, за да свети, свети с отразена светлина.
Лампата на Иво Мудов /фото Занков/ - БК — Ела да видиш тук — на мен ми беше много интересен Сибин Василев, който работи в Берлин и се занимава със саунд инсталации. Една от любимите ми работи е този високоговорител. Композирал е едно парче, което е музикално произведение, което е обаче на толкова ниска честота, че не се улавя от ухото — обаче колоната вибрира — хората мислят че има някакъв механизъм, а то няма нищо — просто това е музика. Звукът съществува, но не се чува от човешкото ухо, но става така, че механично се произвежда звук от други частици, които са върху тонколоната.
- ВЗ — Хипнотизиращо е това вибриране. - БК — Друга хипнотизираща работа е класически Оп арт /оптично изкуство/ и е на Гергана Михова.
Гергана Михова. *фото В.Занков - ВЗ — И к`во е това — принт ли е? - БК — Да, на хартия, ама като го снимаш с камера не се “върти”. - ВЗ — А иначе, „върти” ли се? - БК — Да — като го гледаш по-продължително време тия кръгове почват да ти се въртят - БК — А това е работата на Павел Червенков и Сандра Клинчева — отдалеч изглежда като класическа арт фотография. Като се приближиш, виждаш, че това е една мрежа, зад мрежата е самата Сандра без фокус, а в миниатюрните капчици по мрежата се вижда много по-ясно нейното лице. - ВЗ — Наопаки обаче, като се отдалечиш, се виждат зад мрежата без фокус само устните — ааа много добре... - БК — ...красивичко е, да. И умно.
-
- ВЗ — Тези живописни работи са ми много изхабени вече. - БК — Е тя е толкова млада, че тепърва почва да ги прави тези неща, прави ги от година и нещо. - ВЗ — От пет години. - БК — От пет години ли — преди пет години е била в гимназията. - ВЗ — В академията, а кой е изобразен всъщност? - БК — Ха, той не знае кой е това! - ВЗ — Това тя ли е, самата тя ли е? - БК — Самата тя, това са автопортрети. - ВЗ — Че то не си прилича. - БК — Как да не си прилича!? Виждал ли си я? - ВЗ — Виждал съм я. - БК — Михаела?! - ВЗ — Михаела!? Коя? - БК — Власева. - ВЗ — Неее, аз мислех, че е тая, бе, тази ... как се казваше...дето рисува на Недко Солаков “калашниците”. - БК — Те са две, това е едната от тях. - ВЗ — Как се казваше другата? - БК — Другата не помня как. - ВЗ — Све ... Светозара Александрова? - БК — А така — Светозара Александрова. - ВЗ — На нейния стил ми заприлича. - БК — Двете са работили заедно и затова си приличат. - ВЗ — Много са близки и дори като колорит. - БК — Светозара Александрова и Михаела Власева и двете рисуваха автоматите /на Солаков, показани на биеналето във Венеция 2007 Б.Р/ - ВЗ — Грешката ми е вярна като помислих в първия момент, че е Светозара... и какво показва кола маска? Малко ми идва във формат — сериал “Клъцни-срежи”. - БК — Що филмът си е много съвременен.
........................... ВЗ — Какво е — мозък?
-
- БК — Да. - ВЗ — И к`ъв е тоя мозък — свети ли, или не?
- БК — Не, това е мозък, изрязан от метал с лазер. И лазерът много перфектно реже, виж контура, как се виждат пикселите. Не един е мозъкът — това са три мозъка и работата се казва “Една мисъл, в друга мисъл, в друга мисъл”. - ВЗ — Това ми харесва. Е това е изкуство вече. - БК — Всичко е изкуство. - ВЗ — Мозък, който изглежда като паяжина, като мрежа — мисълта като мрежа. Много мрежесто, и като го погледнеш абстрактно има център и е като паяжина. Много красиво. А в на Дани работата, това което единствено ме притеснява, то е подкупващо, но ме притеснява, че изглежда като кадър от “Междузвездни войни” на бар на края на Вселената. - БК — Тази работа е реплика на една реклама, която е на Арктик кат, които са моторни шейни и всъщност в рекламата на мястото на кукера е Йети и са в подобна стая, обаче отзад има един прозорец, през който влиза слънце и слоганът е “В очакване на зимата”. Те седят, навън пече слънце и те не могат да си карат шейните. - ВЗ — Другото което ме смути когато я видях тази снимка за първи път е онагледяване на онова, което германците наричат Мулти-Култи — мултикултурализмът, но някак по домашному. И ето всички седнали кротко и гледат. Въпросът е, че всички гледат извън кадъра, в телевизора, което ги обединява — обединяващо в “Мулти”-то е телевизорът. - БК — Да, ама идеята е, че те изглеждат, че гледат телевизия, но всъщност са обвързани с кабел. - ВЗ — Да, видях го. - БК — И всъщност това са проекциите на телевизията, които са много характерни за обществото тук. Кукерът като символ на националното, слави трифонов /с малки букви/, българското и така нататък, Тя като поп-фолк звезда, Полицаят, представляващ властта, и Ученият... - ВЗ — Е, много сложно стана. На мен ми изглежда по-скоро като спирка, “Спирка край пътя” — братя Стругатски — седят си нек`ви и чакат в бар на края на Вселената...
-
Даниела Костова –Без заглавие - БК — Много добре си реши, Дани, да не слага заглавие. По едно време имаше три варианта. Сега може за някой да прозвучи глупаво това “Без заглавие” . Тя нарочно го направи — “без заглавие” за да си я тълкуват както си искат.
-
ВЗ — Така е по-добре. Иначе ще подведе със заглавие в някаква посока, а те стоят в очакване, гледайки към телевизора. Не виждаме какво става на екрана. Виждаме реакциите или по-скоро липсата на реакция. Ние сме зрители на зрители, за които ние отсъстваме. Единствено имаме чувството, че кукерът гледа към нас. - БК — Стана ми интересно. - ВЗ — Ти тук кандидатстваш. Залата е към СБХ ? Или не? Трябвало е миналата година да дадеш заявка... - БК — Не знам кога се дава заявка. - ВЗ — Кога си дал заявка за галерията? - БК — Аз не съм кандидатствал за изложба в тази галерия. - ВЗ — Така ли? А кой тогава? - БК — СБХ са имали свободно място в графика на галерията. - ВЗ — Как е станало засичането, че да ползваш залата сега? - БК — Ми ей така — нямаше кой да прави изложби и... - ВЗ — И ти готов — събра ги, за колко време ги събра /авторите и работите/? - БК — Като бяха тука — те повечето нали в чужбина живеят — и си говорихме, и си решиха, че им се прави изложба. За месец и половина — страшно бързо направена изложба. - ВЗ — Аз от това се изненадах. Ти от доста време се занимаваш със съвсем други неща и ми се стори странно да си го мислил и планирал това от една година; да кандидатстваш в СБХ за да запазиш зала за следващата година. Викам си — това не е твой стил. - БК — Със СБХ също имаше интересни случки — не разправии, но, примерно, в тази зала, която е най-хубавата в София, те не разрешават да се бодат стените. Работата на Иво Мудов през деня ще е абсолютно нефункционална, защото помещението трябваше да е тъмно, а те не разрешават да се затъмнява отгоре, защото конструкцията била много фина, и можела да падне. - ВЗ — Можело е някакъв черен найлон да се сложи отгоре. - БК — Е да, но няма и кой технически да го изпълни, защото нямаме асистенти. - ВЗ — А кой е спонсорът — гледай к`во става тука, откъде средства за изложба, коктейл — кой ви спонсорира?
- БК — Нямаме спонсор, с наши пари си го правим. |