wraning
| wraning |
engl. | |
|
Конфуций бил казал че: “миналия
опит е като фенер, който носиш на гърба си -
осветява само изминатия път” дали? Дали
безполезността на опита е очевидна, за всички
тези които са опитали социализма, Какво би казал
за това Дали /Салвадор/ Соц. системата се
разпадна, което не значи че миналото ни не е вече
общо, и че никога не е било. Били ли сме в общ
лагер, или и това не е било? Познаваме ли се
достатъчно за да си обърнем гръб, загледани в
една посока, която се оказва обща - западната,
Участвали ли сме изобщо в общи маневри на общия
ни Отбранителен блок, наречен Варшавски договор.
Стената с която искаме да преградим миналото
си/ни, не напомня ли Берлинската със своята
абсурдност Родителите ни живели ли са напразно?
Любовта била ли е имагинерна. Безсмислено сме
ходели на училище…. Или трябва да сложим кръст/Х/
на всичко това - за по-сигурно три пъти Х Не се срамувайте от миналото
си, то е общо Десет години по-късно На целия Варшавски договор с любов След десет години промени се променихме и ние Колективната ни памет ни изневерява, пък и беше насилена под етикета “братя”., - обединена в един и единен блок, Наложения през тези години интернационализъм изпразнен от съдържание привидно ни правеше близки, а се оказва че не се познаваме. Вече сме много по-затворени едни към други, помежду си отколкото по отношение на запада. Дали спомените са се обезсмислили, и миналото е непотребна вещ. Живели някак си до скоро, ние, нашите родители, дядо ми и баба ми, вашите родители, вие самите заедно в една система, където за запада се носеха предимно слухове, че там е осъществената мечта; “Другото” за което не смеехме да мечтаем на глас. Всички ние така или иначе сме живели общ живот, съвместен и сходен: служили сме заедно към Варшавския договор, изучавали сме руски, ходили сме на море, ходили сме на Черно море/Златни Пясъци, Слънчев бряг.....За хората от България ГДР беше нещо изключително...Така или иначе в общия ни начин на живот ние не се познавахме/?/ дали сме се познавали?! След десет години промени ние се променяме Сега, запътили се към Европа, всеки сам за себе си, групово или поотделно, когато се гледаме едни други с подозрение, по-голямо от от това на западния свят, когато загледани на запад, не се поглеждаме нека се погледнем и си вземем последно сбогом и да си споделим; видим, сравним, бившите си миналите мечти вълнения, надежди и отчаяния, първи тръпки в любовта, студентските ни години, ваканциите и отпуските, казарма и родилен дом от едно време отхвърлено от историята, време в което също са живели живи хора, време в което сме живели подведени под общ знаменател на една система. Време, което вече спокойно можем да кажем че премина в архива на историята. Остава човешката страна на отминалите години... След десет години промени ние се променихме Изоставили едната/система/ на път да приемем другата, където знаенето на английски е наложително, в тази цепнатина, пролука, промеждутък нашето, вашето, моето, своето минало се явява за пръв и последен път в чист вид извън идеология и политика; чисто от носталгия или съжаление, неудоволетвореност или въжделения - като отминал /личен/ живот в чист вид. остават личните ни спомени; на всеки един от нас... и възможността да ги споделим сега ще ни даде шанса да се разделим и да си дадем възможността да се срещнем отново като нормални хора.{?}
И как говорил Конфуций, "Опыт прошедших лет-как фонарь,несомый на спине: освещает только пройденный путь " Так ли это? Вправду ли безполезен полученный опыт для тех, кто испытал социализм на собственной спине? И что напишет по этом поводе газета "Правда" ? Распад соц-системы не означает, что наше социалистическое прошлое уже не общее, или что оно никогда не существовало. Были ли мы вместе в этом соц-лагере или этого никогда не было? Достаточно ли мы узнали себя, чтобы отвернуться друг от друга, смотря в единственном направлении, которое оказалось общим- западном?. Участвовали ли мы на самом деле в общих маневрах нашего общего оборонительного блока, названным Варшавский пакт? Не напоминает ли стена ,при помощи которой мы хочем огородит себя от прошлого, по своей абсурдности Берлинскую? Напрасно ли жили наши родители? Воображаема ли была любовь? Без смысла ли мы ходили в школу? Или надо поставить крест (X) на все это , или что бы было на 100% - три креста (ХХХ) Не надо стыдыться
вашего прошлого! 10
лет спустя. 10 лет спустя мы тоже изменились. Колективная память нам изменяет, да и к тому же была собрана силой под табличкой "братья", обьединенная в едином и единственом блоке……. Безсмислены ли наши
воспоминания? ………….. И ,оставив одну систему ,на полпути к другой, где знание английского обязателно, в этой щели, в этом переломе, в этом промежутке, ваше, наше,мое былое является в первый и последний раз в чистом виде, вне политики и идеологии, очищенное от ностальгии и сожаления, неудовлетворенности и мечтаний - пройденая жизнь в чистом виде Остаются только личные воспоминания и возможность поделиться ими сейчас предоставит нам шанс разойтись и снова встретиться ,как нормалные люди. enter То были дни, когда
я познал, что значит: страдать;
your P.O.Box. ‘The experience is like a lantern, that you carry on your back: it throws light over what you have left behind’ (Confucius). How about all of us that left behind socialist regimes . . . do we feel that our experience is useless. The regimes fell apart . . .how about the past we shared? Do we still feel the life in the Block, behind our back? Did we, or may be we did not take part in the operations under the Warsaw treaty? Do we know each other well enough to turn our backs to one another, with our eyes fixed into the West (still sharing a common direction)? The wall that we are trying really hard to erect between our past and present, isn’t that the shadow of the absurd Berlin Wall that we furiously tore apart? And our dearest parents, did they simply led their empty, useless lives, that will soon come to their little empty ends? And the women we loved, did we love them? Why not make a cross over them all and just ignore them? And make the cross three times, just in case XXX . . . here we go, neat and tidy, . . . free of our shameful past . . . free of our own selves, . . . like little, stupid, happy zombies. Do you buy this? Or may be give it one more TRY:
To the Warsaw Treaty with Love Ten Years Later Ten years later the traps of change finally got us: we have changed. Our collective memory cheats us now and then, and we can’t help that: we used to be ‘comrades’ to each other, after all. . . we had to. This aggressive ‘brotherhood’ we have went through, ‘was meant’ to get us closer together; it turned out, however, that we are worlds apart. . . . aliens to each other and applicants to the West. What happened to us? Is it that our memories have turned bleak and useless, or maybe our past feels like yesterday papers? It was only yesterday that our mammas and papas, our grannies, our precious ‘us’ lived together in ‘our communist system’ and shared the rumors that the West is the land of Dreams Come True. The dreams we did not dare to voice. . .We still have lives that we shared, after all, we served together in the Warsaw troops, we learned together our lessons in Russian, we had our summer Black Sea holidays together . . . and we did not know each other . . . did we? The changes we went through did not help much to know better . . . we the Easterners, headed on our winding way to EUROPE, everyone of us on their own way towards their own trap, can we face each other now and kiss goodbye? Can we make one last effort to share our first love turmoil, our student years and army service, our holidays and work leaves, our socialist past that history turned down. It is our blood and flesh in there, deformed by the common denominator of the former regimes. Ten years after their collapse, these years have entered the records of history: how about us? . . . the traps of change finally got us . . . Our long winding way to Europe . . , communist past as our starting point, Western democracy as the destination, . . . English proficiency is a must, . . . this is our last chance to grasp our past, free of politics and ideology, to hold our past lives, to share them . . . to kiss them good bye and meet each other . . . at last enter
your P.O.Box.
konfuci ambobda: gasuli clebis gamocdileba rogorc zurgze mokidebuli shukura: “anatebs marto carsuls” - asea es? martalia migebuli gamocdileba gamousadegaria mattvis, vinc gamoscada socializmi sakutar zurgze? ras dacers amis shesaxeb gazeti “pravda”? socialisturi sistemis dacema ar gamoxatavs, rom chveni socialisturi carsuli ukve saerto ar aris an is arasodes ar arsebobda. vikavit tu ara chven ertad am socialistur banakshi tu igi arasdros ar kofila? sakmarisad gavicanit chveni tavi, rom zurgi vakciot ertmanets da vikurot erti mimartulebit, romelic agmochnda saerto maxed? namdvilad vmonacileobdit tavdacviti blokis saerto manevrirebashi, romelic cnobilia varshavis tavdausxmelobis paqtit? xom ar gvagonebs kedeli im berlinis absurdul kedels, romlis daxmarebit chven gvinda carsultan ganshoreba? tkvila cxovrobdnen chveni mshoblebi? uazrod davdiodit skolashi? tu jvari unda davusvat kvelafer amas, an upro metic rom ikos 100%-it - sami jvari. ar unda grcxvenodes sheni carsulis! ar unda ugulebelyo carsuli, igi sainteresoa! ar gaanadgurot carsuli, igi tkveni sakutrebaa!
10 clis cin. varshavis tavdausxmelobis pakts - sikvarulit.
10 clis shemdeg chvenc shvicvalet. koleqtiuri mexsiereba chven gvcvlis, romelic dzalit iko shekrebili, rogorc “dzmoba”, nutu uazroa chveni mogoneba da carmoadgens ki carsuli gamoukenebel sagans? akamde chveni mshoblebi, bebiebi, babuebi, tkveni mshoblebi, bebiebi da babuebi da piradad chven vcxovrobdit erti sistemit, dasavletze vflobdit marto xmebs, rom ik aris axdenili ocneba, razedac chven ar shegvedzlo xmamagla gveocneba. ase tu ise chven gvkonda cxovrebis ertiani cesi: vemsaxurebodit varshavis pakts, vscavlobdit rusuls, mivemgzavrebodit shav zgvaze (okros qvishebze, mzian sanapiroze), mivemgzavrebodit sazgvargaret (germaniis demokratiuli respublika iko ragac carmoudgeneli bulgarelebisatvis.) ase tu ise cxovrebis am saerto stilit chven vikavit ucnobebi(?) - vicnobdit ki chven ertmanets?
10 clis gardakmnis shemdeg chvenc vicvlebit axla mivabijebt ra evropisaken, titoeuli tavis tavis patronia, ukureben ertmanets echvis tvalit, cxovroben ragac cxovrebis cesit. shvckerit ra dasavlets chven ar vutmobt kuradgebas ertmanets........ modi shevxedot ertmanets da vtkvat sabolood “naxvamdis” da gavikot, davinaxot da shevadarot carsuli, gardasuli, gelva da imedi, sheupovroba, pirveli sikvarulisadmi trtolva, studenturi clebi, ardadagebi da shvebulebebi, armia da samshobiaro saxli. kvela es aris carsuli drois narchenebi, mashinac ikvnen cocxali adamianebi, dro, roca chven vcxovrobdit cnobili erti sistemit. dro romelzedac chven mshvidad shegvidzlia vtkvat cavida istoriis arkivshi. carsuli droidan darcha mxolod adamianuri mxare.
davtovet ra erti sistema shua gzaze, meoris imedit, sadac inglisuris codna aucilebelia, am grechoshi, am gardatexashi da shualedshi tkveni, chveni, chemi carsuli carmoadgens pirvels da ukanasknels cminda saxit, politikis gareshe, ideologiis gareshe, gancmendili nostalgiisagan da mcuxarebisagan, daukmakofileblobisagan da ocnebisagan - cminda carsuli. rcheba marto piradi mogonebebi da gvedzleva sashualeba gavaanalizot, exla gvedzleva shansi gavikarot da xelaxla shevxvdet ertmanets, rogorc normaluri adamianebi.
|
| wraning |
engl. | |
