Текстове

към

Десет години по-късно

Интернет проект

Съвместно с Център за медийни изкуства ИнтерСпейс

тази снимка ми я предостави Боряна Драгоева

 

ОБРЪЩЕНИЕ

 

 

Конфуций бил казал че: миналия опит е като фенер, който носиш на гърба си осветява само изминатия път дали? Дали безполезността на опита  е очевидна, за всички тези които са опитали социализма, Какво би казал за това Дали /Салвадор/

 

Соц. системата се разпадна, което не значи че миналото ни не е вече общо, и че никога не е било. Били ли сме в общ лагер, или и това не е било? Познаваме ли се достатъчно за да си обърнем гръб, загледани в една посока, която се оказва обща западната, Участвали ли сме изобщо в общи маневри на общия ни Отбранителен блок, наречен Варшавски договор. Стената с която искаме да преградим миналото си/ни, не напомня ли Берлинската със своята абсурдност

Родителите ни живели ли са напразно? Любовта била ли е имагинерна. Безсмислено сме ходели на училище.

Или трябва да сложим кръст/Х/ на всичко това за по-сигурно три пъти Х

ХХХ

 

Десет години по-късно

На целия Варшавски договор с любов

 

След десет години промени се променихме и ние

Колективната ни памет ни изневерява, пък и беше насилена под етикета братя., - обединена в един и единен блок, Наложения през тези години интернационализъм изпразнен от съдържание привидно ни правеше близки, а се оказва че не се познаваме. Вече сме много по-затворени едни към други, помежду си отколкото по отношение на запада.

 

 

Дали спомените са се обезсмислили, и миналото е непотребна вещ.

Живели някак си до скоро, ние, нашите родители, дядо ми и баба ми, вашите родители, вие самите заедно в една система, където за запада се носеха предимно слухове, че там е осъществената мечта; Другото за което не  смеехме да мечтаем на глас. Всички ние така или иначе сме живели общ живот, съвместен и сходен: служили сме заедно към Варшавския договор, изучавали сме руски, ходили сме на море, ходили сме на Черно море/Златни Пясъци, Слънчев бряг.....За хората от България ГДР беше нещо изключително...Така или иначе в общия ни начин на живот ние не се познавахме/?/ дали сме се познавали?!

 

 

.

След десет години промени ние се променяме

 

Сега, запътили се към Европа, всеки сам за себе си, групово или поотделно, когато се гледаме едни други с подозрение, по-голямо от това на западния свят, когато загледани на запад, не се поглеждаме нека се погледнем и си вземем последно сбогом и да си споделим; видим, сравним, бившите си миналите мечти вълнения, надежди и отчаяния, първи тръпки в любовта, студентските ни години, ваканциите и отпуските, казарма и родилен дом от едно време отхвърлено от историята, време в което също са живели живи хора, време в което сме живели подведени под общ знаменател на една система. Време, което вече спокойно можем да кажем че премина в архива на историята. Остава човешката страна на отминалите години...

 

След десет години промени ние се променихме

 

Изоставили едната/система/ на път да приемем другата, където знаенето на английски е наложително, в тази цепнатина, пролука, промеждутък нашето, вашето, моето, своето минало се явява за пръв и последен път в чист вид извън идеология и политика; чисто от носталгия или съжаление, неудоволетвореност или въжделения - като отминал /личен/ живот в чист вид.

 

 

 остават личните ни спомени; на всеки един от нас... и възможността да ги споделим сега ще ни даде шанса да се разделим и да си дадем възможността да се срещнем отново като нормални хора.

 

 

1998                                                                                                   В. Занков