|
Текстове към Десет
години по-късно Интернет
проект Съвместно с
Център за
медийни
изкуства
ИнтерСпейс
тази
снимка ми я
предостави
Боряна
Драгоева ОБРЪЩЕНИЕ Конфуций
бил казал че:
“миналия
опит е като
фенер, който
носиш на
гърба си –
осветява
само
изминатия
път” дали?
Дали
безполезността
на опита
е очевидна,
за всички
тези които
са опитали
социализма,
Какво би
казал за
това Дали /Салвадор/
Соц.
системата
се разпадна,
което не
значи че
миналото ни
не е вече
общо, и че
никога не е
било. Били
ли сме в общ
лагер, или и
това не е
било?
Познаваме
ли се
достатъчно
за да си
обърнем
гръб,
загледани в
една посока,
която се
оказва обща
– западната,
Участвали
ли сме
изобщо в
общи
маневри на
общия ни
Отбранителен
блок,
наречен
Варшавски
договор.
Стената с
която
искаме да
преградим
миналото си/ни,
не напомня
ли
Берлинската
със своята
абсурдност Родителите
ни живели ли
са напразно?
Любовта
била ли е
имагинерна.
Безсмислено
сме ходели
на училище…. Или
трябва да
сложим
кръст/Х/ на
всичко това
– за по-сигурно
три пъти Х ХХХ Десет
години по-късно На
целия
Варшавски
договор с
любов След
десет
години
промени се
променихме
и ние Колективната
ни памет ни
изневерява,
пък и беше
насилена
под етикета
“братя”., -
обединена в
един и
единен блок,
Наложения
през тези
години
интернационализъм
изпразнен
от
съдържание
привидно ни
правеше
близки, а се
оказва че не
се
познаваме.
Вече сме
много по-затворени
едни към
други,
помежду си
отколкото
по
отношение
на запада. Дали
спомените
са се
обезсмислили,
и миналото е
непотребна
вещ. Живели
някак си до
скоро, ние,
нашите
родители,
дядо ми и
баба ми,
вашите
родители,
вие самите
заедно в
една
система,
където за
запада се
носеха
предимно
слухове, че
там е
осъществената
мечта; “Другото”
за което не
смеехме да
мечтаем на
глас. Всички
ние така или
иначе сме
живели общ
живот,
съвместен и
сходен:
служили сме
заедно към
Варшавския
договор,
изучавали
сме руски,
ходили сме
на море,
ходили сме
на Черно
море/Златни
Пясъци,
Слънчев
бряг.....За
хората от
България
ГДР беше
нещо
изключително...Така
или иначе в
общия ни
начин на
живот ние не
се
познавахме/?/
дали сме се
познавали?! . След
десет
години
промени ние
се
променяме Сега,
запътили се
към Европа,
всеки сам за
себе си,
групово или
поотделно,
когато се
гледаме
едни други с
подозрение,
по-голямо от
това на
западния
свят, когато
загледани
на запад, не
се
поглеждаме
нека се
погледнем и
си вземем
последно
сбогом и да
си споделим;
видим,
сравним,
бившите си
миналите
мечти
вълнения,
надежди и
отчаяния,
първи
тръпки в
любовта,
студентските
ни години,
ваканциите
и отпуските,
казарма и
родилен дом
от едно
време
отхвърлено
от
историята,
време в
което също
са живели
живи хора,
време в
което сме
живели
подведени
под общ
знаменател
на една
система.
Време, което
вече
спокойно
можем да
кажем че
премина в
архива на
историята.
Остава
човешката
страна на
отминалите
години... След
десет
години
промени ние
се
променихме Изоставили
едната/система/
на път да
приемем
другата,
където
знаенето на
английски е
наложително,
в тази
цепнатина,
пролука,
промеждутък
нашето,
вашето,
моето,
своето
минало се
явява за
пръв и
последен
път в чист
вид извън
идеология и
политика;
чисто от
носталгия
или
съжаление,
неудоволетвореност
или
въжделения -
като
отминал /личен/
живот в чист
вид. остават
личните ни
спомени; на
всеки един
от нас... и
възможността
да ги
споделим
сега ще ни
даде шанса
да се
разделим и
да си дадем
възможността
да се
срещнем
отново като
нормални
хора.
|
