Защото

текстът е подготвен за
 video positiv festival 97, Liverpool
video positive LEAF, Liverpool UK
 http://www.fact.co.uk/leaf/Bulgaria.htm

 

            Вече сме заразени, и ние. Достъпът до света - тук и сега е осигурен. Със закъснение поради особената стерилност от близкото ни минало; Минало на изток от Запада, Минало, попаднало в глухите улици на Историята, на не-нашата история. Нашата история стана непотребна. С изненадваща лекота проработи командата Delete. Амнезията ни вкопчва в настоящето.

Гледаме, но не виждаме. Окото преработва светлината ; Окото гледа - мозъкът вижда. Окото възприема в сегашно време.Vide - виждам, Технологията за гледане/виждане придобиват популярност. Видео изкуството придобива нова актуалност.

            Виждам ако не забравя; или превръщам в спомен. Гледам и записвам. Окото лъже - видеото също; видеото може да излъже окото; окото, което възприема всичко в сегашно време. Времеви измами с възприемането на света в сегашно време¹.

            “В началото бе Portapak²” но не и за нас. Ние не си намерихме начало. Цопнахме в хаоса на неопределеността. Залети сме с парчета образи, парчета информация. Мигаме и се опитваме да си представим картинката от пъзъла в който живеем. С неуверена ръка се опитваме да се обрисуваме, за да се окажем после горди наивисти. Смачкан лист хартия; начупени /нагънати/ равнини. Фрактално съзнание. Логика на безпорядъка. Нито миналото ни е като минало. Нито бъдещето ни е като сбъдване. Вкопчени сме в настоящето. Настоящето - настолната книга на забравата. Амнезията е налице, една нова амнезия, амнезия - изход от свръх информацията, от хипертрофирана информация, от директния, моменталния достъп до света - тук и сега.

 Потъваме в едно ново ежедневие, където часовите пояси са без значение, където слънцето не изгрява и не залязва, едно ежедневие нематериално,стерилно, разтворено в оптични кабели, полупроводници, електромагнитни вълни, заключено между  нула и единица; едно Друго; безплътно ежедневие, проникващо в моето тук и сега.

            Нашето начало изглежда е женското - поглъщащото, щото проникващото е мъжкото  Оптимистично изчакване на бременното време, като да не се обръща внимание на яловостта като възможност, в една страна забравена и един народ забравил се и самозабравен; популация с отрицателен прираст.

Цопнахме в хаоса на неопределения прогрес. Правилата на квантовата механика се прехвърлиха в макро -света. Виртуални реалности - съновидения, които не ни принадлежат - те са на компютъра. СД ром - магическото заклинание за нови сънища. Чете само памет /спомен/. Чужда памет; чужди спомени. Искаш да видиш последните сънища, да влезеш в тях, да си играещ. Въпрос на оперативна памет. random access of memory³ - начин за обработка на информацията и емоциите  - активната фаза на съня. Събуждането е и изход./exit/.Game over.

Детерминиран хаос прониква в мозъците ни. Достъпът в мрежата е осигурен. Гаранции за достоверност няма. Изпълнени сме с доверието на малки деца. Ококорени и любопитни; и коварни. Наши тийнейджъри си купуват с чужди кредитни карти, дънки и бордове от американски супермаркети. супер - Интернет като супермаркет.

Повечето сме туристи; електронни туристи. Все по-отдалечаващи се от телата. Тела-обекти, които помещаваме и все по-малко обитаваме. Пред нас е разкрита друга обител - електронна. Вече не може да се зададе въпросът кой създава Интернет без да получим отговора - Вие Тя се храни с реалност като я унищожава и превръща в нейно следствие. Тя /мрежата/ се храни с вашето лично време, тя се храни с вашия живот като го изпомпва от кръвта ви и го дигитализира с идеята за абсолютната свобода и с идеята за абсолютната комуникация... Абсолютната свобода е да се оставиш на случайността…

            Случайните среши в мрежата, случайните открития в мрежата, случайните находки, непредвидените отклонения, Като разходките по София. Познати  са улиците; булевардите, срещи случайни с познати и непознати; запознанства, непредвидени злополуки. Злополуки. В къщи /host/е сигурно.

Съзнанията в мрежата са приятелски настроени, опасността, вероятността от непредвиден личен/физически/ контакт  практически е равен на О. Нулата е дупка, празнота, отсъствие на дело. Компютърът ви може да се зарази, но не и Вие. Нали не споделяте тялото си а своя компютър. Екранирана любов. Безопасен секс safe/save sex.Спасителен секс.  Компютърът като презерватив...

Хипертрофия на информацията. Без необходимата Информация за самата информация /дори с необходимата степен на достъп, дори с мощност/памет,/ си оставен да блуждаеш, загубен/загубил се/ без карта⁴, път и посока. Чужденец. Без карта, даваща ти поглед отгоре, пренасяща по вертикала, степени на височина и степени на мащаб/ изнасяне извън, над центъра ти поместен в хоризонтала. Хоризонтите някак си вече ги няма, твоите хоризонти, моите хоризонти, общите ни хоризонти. Пътната карта на града, кръстовища, забележителности, църкви, хотели, летище, гара, стадиони, паркове, административни сгради,...знаци, пиктограми означения. Ориентири за възлови места, останалото е мрежа.

В къщи е най-сигурно. Познато. Опознато. Опознаване с начало собственото ти начало Най познат е домът, после моят квартал, следват в низходяща степен на познаваемост градът, после държавата, региона, после континента.... концентрични кръгове, чийто център съм аз. Концентрични кръгове от информация, степени на информираност, степени на познаваемост. Най-далечните, най-широките, необозримите , движението по тях изглежда движение по права линия. Безкрайна и права. Къде се намесва неевклидовата геометрия на информацията

Капки в информационното поле. Концентрични къгове - вълни породени от мърдането в информационното поле, Мърдане със своето начало - родилните болки. Стандартно начало за индивидуално съществуване.

Интерференция и дифракция на информацията. Принцип на диспозиция при вълновото разпространение на информацията. Случки и епизоди от ежедневието придобиват резонанса на събития, събития заглъхват без да намерят своето отражение /електронно/.

Логиката на причинно-следствените връзки е нарушена. Потопени сме в глобална ценностна система - масмедийната, зациклена в безкрайната циркулация на самовъзпроизвеждащи се, самотълкуващи се значения. интерфериращи значения. реалният обект е унищожен от информацията - не просто отчужден а разрушен;разложен. От него остават само следи върху един монитор. Екранът - светлина изгубила своя произход и основание.

Снимка за спомен не, видео за спомен. Видеоспомен. Японски турист пред Лувъра. Видеокамера отнася преживяванията в къщи. Видеокамера записва спомените, Доказателства че си бил. Видеокамера гледа вместо теб. Гледа и записва. Облекчен си от необходимостта да помниш, да помниш и разказваш, и доказваш; камерата ще разкаже вместо теб, ще те пренесе на телевизионния екран, Ти си центърът на събитията. Твоите новини, твоите събития. Твоите събития част от Големите събития⁵ - от Телевизионните. Телевизията монтира събитията - на живо. Гледай CNN. Глобалното око. Подмяната на света в сегашно време, с неговия образ в сегашно време  Сега; веднага. /TV/технология на гледането, всичко е подчинено на тази технолотия. Увеличаване на гледателните способности, можеш да си видиш миналото -веднага⁶, можеш да видиш другия край на света - веднага. Няма да пропуснеш края на Света - ще се излъчва директно⁷ Отнесено, потънали в безразличие, зяпаме екрана. почти медитираме. Буда съзерцава своя  медитиращ електронен образ - сега и завинаги; Чистата самозатвореност; чистата камера. Зрител на самия себе си - в сегашно време⁸.

Телевизията създаде и е част от същата технология на гледането. Телевизорът необходимо звено от същата технология, приемникът, който излъчва образ и звук. Предметът телевизор подсказва и съдържа и е част от веригата за далечно виждане, последният етап - дава, връща образа на действителността, на която принадлежи. Дупка в пространството. Телепортиране на реалност. Екранът - мястото на събитията. Посягането на екрана е равнозначно на посягане на събитията⁹. Посегнато е преди СОНИ да създаде ПОРТАПАК.Оттук насетне обектът телевизор, предметът телевизор със или без образ, работещ или потрошен, е част от видео изкуството¹⁰ , но телевизията не. Защото “да гледам,” “да виждам” е интимен, личен акт; от  най-личните. Очите остават несподелени, а телевизията ни ги отнема, тя гледа вместо нас, и ние ставаме милиони. Милиони със едно око - телевизионното. Но ние можем да виждаме различно... ¹¹

Vide означава виждам.

Окото преработва светлината; без остатък; без негатив и негативност; без следа; Окото гледа - мозъкът вижда. Виждам, ако не забравя, гледам и забравям; погледът просто скача от обект на обект ; неосъзнато, селективна¹² неосъзнатост и щастливи пропуски./клиповете по МТВ могат да си мечтаят за такава скорост и разнообразие на образи, гледни точки и детайли/ Щастие е че можем да ги пропускаме, незабелязани, селективност спасяваща ни от експлозия, която обаче МТВ не иска да ни спести.

Пред прогресиращата слепота - фронтално цветовете трябва да са ярки, ослепителни, безумен ритъм за да привлече невиждащия поглед - кинескопът подмени, измести скучното платно. Кули¹³ от монитори те  заливат със светлина; изкуствена. - в търсене на общ език. Дано да няма, иначе нищо чудно да станем свидетели на нова Вавилонска кула в търсене на божествената светлина. Но легендата Nam June Paik ни успокоява , че си пада по саботажите¹⁴...

Телевизията саботира реалността, като я подменя.Натъкваме се на подмени и симулации, създадени и подпомогнати, поддържани от масмедиите във време на глобална комуникация, време, което прави достъпът до предметността мигновен, но подменен; подменена е предметността с нейния образ - електронен и безплътен. На свой ред сме изкушени да подменяме действителността с нейния образ - действен образ; да симулираме действителност¹⁵ Видеото ни го позволява. Позволяваме на водата да тече като истинска през мониторите, позволяваме на плувецът да се движи плувайки през телевизионните екрани¹⁶.

 Времето на Подмените. Подменена е предметността с нейния образ. Подменена е предметността с идеята за предметност, подменена е предметността с информацията за нея. Увеличава се плътността на информацията, която изпълва и задръства нашето съзнание и нашите компютри. “Мона Лиза” се изчислява в битове и в долари*...Клаудия Шифър - също.. Увеличаваме постоянно паметта на нашите РС-та, за да можем да влезнем в Лувъра без да си вдигнем задника от стола, движейки само пръсти по клавиатурата загледани и отнесени в екрана пред нас. Дори някой ден във ваканционно настроение, като усмихнати туристи да посетим Лувъра, замаяният поглед срещнал всевъзможни репродукции единствено може да потвърди че те, репродукциите са истински...Произведенията са подменени; омаловажени с репродуциране на уникалността на сътворяване, Следващата крачка в спринта на прогреса е възможността, да бъдем подведени под общ знаменател наречен “интеративност” , следващата - виртуалност и ако има култура, тя все повече става виртуална с непредвидимите последствия от това отдалечаване от телата, които обитаваме, местата, които населяваме, от материалността, която постоянно ни е напомня на дори само с логиката на гравитацията. Грижата която ни създават отдалечаващите се от нас тела, тела-обекти които сме принудени да поддържаме от престиж. Хубавото тяло се поддържа като скъпата кола. Скъпото тяло е като хубавата кола - знак за лукс. Скъпо струващото тяло е изведено в орбитата на една универсализирана естетика: - занимавай се с фитнес, пластичната хирургия е невероятна - увеличи си бюста, преодолей времето - заличи белезите, които то оставя по тялото ти; с бодибилдинг ще придобиеш фигурата на античен герой...или бог, героични са усилията да бъдеш скулптор на своето тяло,”Дискохвъргача”, или “Давид”са изваяни...и отдавна мъртви, героични са усилията да се присъединиш към музейната колекция на живия музей в края на 20в филмови звезди, поп изпълнители, топ-модели, красота, грация, съвършени пропорции, ослепителни зъби. А дали Давид е имал кариес или не, е било без значение за Микеланджело.

Образците в хранилищата, в залите са вече безпредметни. Могат вече да се съхранят в и като изкуствена памет. Пък и желанието всичко да бъде описано, реставрирано, мумифицирано, запазено,  придобива абсурдни измерения и извън всяка индивидуална човешка възможност за обозримост на натрупаните и съхранявани от действието на времето отпечатъци от човешката дейност. Мумиите не са принадлежали към нашия свят. Не са се опитвали да преодолеят нашето време, те не са съществували в и за него, докато не са ги ексхумирали. Ексхумацията е недостиг на доказателства за живия живот , който търси собственото си основание извън себе си. Т.е. лишен е от спомен за себе си и търси опора в памет. и история¹⁷.

Музеите ще изчезнат, когато преодолеем телата си, или когато преодолеем необходимостта от веществено доказателство че сме били и че сме.

            Героични са усилията да се задържим в материалното

            За да се намерим, запазим и съхраним - музеифицираме паметта, като се лишаваме от спомени. Стремежът да се преодолее времето и забравата, забравяме че там се извършва отсяването, украсяването, привнася се нещо от вечността...

            Емоционалната памет е втъкана в спомен; споменът е и емоция, споменът предизвиква чувство, чувството, в което миналото продължава да живее и да храни настоящето...

В колективния спомен покълват митовете, раждат се легендите. Историята само може да ги умъртви с хладна достоверност.

            Миналото е живо, докато не се фиксира в История

            Факти, документи, знаци - героични са усилията да се задържи миналото, да се задържи, като се препарира фиксира и квалифицира. За да може винаги да е пред очите ни на етажерките на годините и вековете, за да може като се наложи винаги да намираме успокоение, пример и назидание оправдание¹⁸ и поука. Но поуките са в басните и приказките, а успокоението, поуката идват накрая.

            И ако днес наистина настъпва краят на Историята, на нашата история, Миналото може би ще се размърда, и тогава вече няма да сме същите. И ако това е очаквания Апокалипсис, безпокойството е от страха да станем други.

            Страшно е да се захвърлят всички императиви на Историята, включително етиката, естетиката, морала и правото. Страх от невалидност. Изчезват основанията /правилата/ за собственото ни съществуване. Страх от загуба на ценности изгубили своето основание, ценности* размили се в лабиринтите на политиката, логиката на рационалността, законите на икономиката, ежедневието на Грижата. Те просто вече не са необходими, но никой не смее да го признае, произнесе - непредвидими са последствията от отприщването на това , което идентифицираме със “зло”. Героични са усилията да се задържим в моралното¹⁹

            Болезнено ще е отдаването на паметта ни на изкуствения интелект. В страх от безпаметност преодоляваме времето и дистанцията - вече сме в мрежата, като се правим че не виждаме, че амнезията е налице. Комуникациите, масмедиите, изкуствения интелект ни тласкат към тотална амнезия, но това е шансът да се отдалечим, от паметта на предметите, паметта на историята, родовата памет...

            Болезнено Страшно ще стане ако разтворим²⁰ телата си във виртуални простори и се отдадем на чужди сънища Ами ако те напомнят тези на Ада? Или отдалечени от телата си, с гордост ги предоставяме на перфектната изкуственост, съвършената изящност и нетленност, която развитието на медицината може да ги дари. Живите мумии на следващия век. Героични са усилията да се задържим в материалното.

            Преодолей времето и дистанцията - бъди в мрежата; няма какво повече да помниш, информацията винаги може да я имаш, отдай се на новите си спомени; на електронните си спомени... страшно ще бъде да си спомняме за несъществуващи неща, и тогава ще изплуват легенди и митове за хората от христианския еон.

Ако компютърът ни поеме паметта, може би ще ни върне към спомените, ще ни върне жив спомена, спомена за човешкия род.

            В края сме на 20 век и всякакви са предсказанията за времето пред нас. Очаква се Антихриста... или образът за Антихрист, Нуждаем се от метафората Антихрист. За оправдание. Витаят страхове породени от причини изнесени извън нас. Метафората е належаща. Логиката отказва да се подчини, логиката не действа когато се каже че христианския морал не може да трае вечно, че всяка цивилизация търпи метаморфози и още - притежава своя край.

            Но храмовете си остават храмове. Църкви стават джамии, полумесец се замества с кръст...или оставени на времето се разпадат но дори и като руини мястото е белязано; във въздуха над него остава да се носи формата им върната от времето към своята виртуалност; виртуалност, която чака условие за новото си проявление, което може така и да не дойде, а може би същността е в очакването...в очакване на шанса за прераждане.

            Да оставим Времето да си върши спокойно своята работа, да заличава и изтрива, да чупи и унищожава за да могат да оживеят спомените дори  и за несъществуващи неща. Дали ще го наречем ентропия, как точно ще опишем хаоса, който ни залива, какви турболенции ще се завихрят в чопленето на имагинерните идентификации....остана смелостта да се поеме последната, крайната отговорност: в това да бъдеш.

            Ако се оставим спокойно да забравяме, забравата, може да ни погълне, но това е и шанс да станем други. Парадоксално, но в забравата Миналото може да оцелее, и да оживее - в настоящето. Това не значи че може да се повтори еднакво и отново - просто защото е Минало. Може да оживее в легендата за себе си.

 

София 1997                                 Венцислав Занков

² Portapak е първата портативна с половин инчова лента видео камера, произведена от SONY през средата на 60-те години, пусната на американския пазар през 1968г.

³Съществена е и оперативната памет RAM - random access memory. За разлика от видео лентата където достъпът е линеен, в комютърните технологии достъпът до памет/спомен е случаен,произволен, с което наподобява функционирането на мозъкът. Начинът на боравене с информацията напомня начинът на обработване на спомени и емоции в активната фаза на съня. Компютърната анимация, виртуалните реалности стават новите ни -електронни съновидения. И ако видео изкуството се помещава в технологията за виждне, то компютърно генерираните образи се намират в технологията на сънищата; компютърното изкуство е резултат от техниката на/за сънуване.

 

⁴Аналогия с пътните карти, които схематизират пътната Мрежа с нейните Магистрали. И информационните магистрали, разклоненията, и крайние пунктове /града, дома/ Host

 

⁵Rassim - Красимир Кръстев записва/снима с видео камера телевизионнен екран, на който невидим зрител сменя хаотично каналите на сателитните програми. Между познатите предавания Кръстев вмъква кратки епизоди от своето ежедневие/заснети са на живо , без монтаж и логична последователност/ - случайно позвъняване и разговор по телефона, тренировки по бодибилдинг, откровено правене на любов. За зрителя на това едноканално видеопроизведение остава впечатлението че личният живот на автора се илъчва наред с останалите сателитни програми, което е и желанието на автора, а може би желанието на автора е наистина да се види в и сред телевизионните предавания, сателитни програми и кино звезди.

⁶Wulf Herzogenrath идеята за огледална стая /подобно на работата на Dan Graham Presnt Continuous Past,1974/ като в случя live camera и тв монитор изпълняват ролята на огледало. Камерата възприема зрителя в сегашно време, а образът “отражение” на монитора е с 3 сек закъснение. Зрителят сам вижда себе си в току що миналото настояще. Зрителят наблюдава как се наблюдава и как това вече е минало. По думите на самият автор това е философско есе за Възприемането, за Битието; за Настоящето и Миналото.

⁷Една репетиция - Войната в Залива - “на живо”

⁸ Един от най-простите и изчерпателни примери за Closed - Circuit - Installation във Видеоизкуството е TV Buddha 1974 на Nam June Paik. Буда, една скулптура от дърво е поставена пред тв. монитор с нейното изображение “на живо” предадено от видеокамера. Телевизионната картина, която е на живо прави медитацията статична и неподвижна и ако недоверчив зрител близо до Буда погледне в камерата, стреснат ще установи че наистина се произвежда един образ - на живо; непрекъснат, статичен самозатворен.

⁹Nam June Paik, Richard Nixon Videotape study N3 1967-69. заедно с Jud Yalkut разкривяват и манипулират образа на излъчвано телевизионно предаване. С такава манипулация на звук и картина те формулират своят коментар за политиката и съдържанието нателевизионните предавания.

¹⁰Самостоятерна изложба в New School for Social Research : “Nam June Paik: Electronic TV, Color TV Experiments, 3 Robots, 2 Zen Boxes and 1 Zen Can.”В тази изложва телевизорите са преработени по такъв начин , че често дори и самите зрителите могат да участват в създаването на нови образи. Една от тези работи - Demagnetizer or (Life Ring; 1965) се състои от един кръгов електромагнит, който чрез магнитното си поле предизвикра на ТВ екран, пред който  е поставен, светлинни вълни, които визуализират самото магнитно поле.; Magnet TV, 1965 - представлява телевизор върху който е сложен мощен магнит. Абстрактната картина на екрана може да се манипулира чрез местенето на магнита. Тези експерименти се превръщат в модел на зрителски контролирана телевизия, концепция която Пайк следва по различни начини през цялото си творчество.

¹¹по стечение на обстоятелствата социално-политическите сътресения в САЩ през 60-те съвпадат с масовизирането на видео-технологията:/един пример 1968г - и Портапак/”ние виждаме различно - документалното видео е налице; впоследствие и алтернативната телевизия; феминизмът намира своя видео и електронен образ и реакция

¹² Селективността създава сюжета, от селективността започва манипулацията; От селективността започва спомена. От паметта започва архивът/ виж Времето на подмените/

*Бил Гейтс междувременно купи всички права върху дигиталните образи на колекцията на Лувъра

 ¹³Nam June Paik, VV - W /V-yramid/ 1982-1989, Videoskulptur - Retrospektiv und Aktuel 1963-1989, Koln

 

¹⁴ Интервю за Dumont-Video, Videoskulptur - Retrospektiv und Aktuel 1963-1989, Koln

¹⁵ И изобщо не става дума за кинетичност, кине- cinema; за раздвижване на статични образи поради несъвършенствата на окото. раздвижвам запечатани, застинали образи /фототрафски продукт на светлина и химия; игра на негатив и позитив/ Част и продукт от процеса на съхраняване на картина, Копие.

¹⁶ Studio Azzurro  Il nuotatore 1984

¹⁷ В личния живот портативната камера прави доказателствата, създава личната история. всичко значително трябва да се запечата,да се запечата с най незначителните подробности. случайно да не забравим че сме се оженили вече, да си припомняме къде сме били, какви сме били, кои сме били.Досадни часове видео-лента.

 

¹⁸ оправдание на това, което сме. Историята ни е необходима, историята ни успокоява, упоява чувството ни за вина, вина че сме такива, вина пред бога, или природата, вина вменена и същностна за християнския морал второ хилядолетие. Всички сме грешници и Историята го доказва... и ни оправдава с това всички. Краят на Историята ще настъпи с края на християнстващото време, може би...

 

 ¹⁹Париж 97 - Изложби на политика и изкуство Face de l’Histoire, център за съвременно изкуство Жорж Помпиду /В лицето на Историята/; Des Annees 30 /30-те години/Musee De L’Art Modern de la Ville Paris. Изложби на морално изкуство

 ²⁰ Motion capture За целите на анимацията това вече е практика. При определени компютърни симулации жив актьор предоставя тялото си като източник на движение, като задачата му е да играе движение /act the motion/. Компютърът чрез сензорите по тялото, го осмисля като материал за движение, движение , към което компютърът може да придаде всякакво тяло. Освен движението на фигурата вече могат да се хванат и емоционалните движения на лицето.Компютърът запазва движението на израженията, като може да промени и смени, измисли лицето.