писмо оказало се със статут на Манифест, преведено на руски, публикувано на Хърватски в ‘Alвum” (Saraevo) бр.5 год. 2, 174 -175 стр.

 

Уважаеми............/попълва се /

 

Процесът на самоидентификация преди всичко е вътрешен процес. Или по-скоро завършва там правейки кръг, минавайки и през стадия на огледалото /Лакан : в един етап от ранното си развитие когато попитат детето къде е майка му - то посочва огледалото и  своя образ в него защото майката е авторитета който казва и гарантира че това отражение е неговото собствено/

За нас  през тези десет години търсехме този авторитет/запада/  който да гарантира собствената ни същност извън нас, без да съзнаваме че това което виждаме е собствения ни огледален образ…

 

Десет години може би са достатъчни за да осъзнаем какво означава "дом" и да се прекъсне идеята и чувството за outsider. Поставяйки се сами в позицията на външни, ние се озовахме бездомни разчитайки на милостинята и настроенията, подаянията и желанията на преминаващите. Крачката към проституирането - духовното, интелектуалното пък и другото е нищожно малка.

 

Изнесохме центъра на света, на нашия вътрешен свят извън нас, с идеята да го конвертираме. Напъваме се да конвертираме съществуването си, мислите си, влачейки камъка на миналото ни; минало което нито можем да го пренебрегнем, да го изоставим, нито  да го завърнем и променим, остава да го преосмислим и понесем всеки сам за себе си  лично и интимно…миналото не е някъде другаде, "въобще", то е вътре в нас - свързано е с раждане произход, любов и страсти, откриването на света въпреки, пряко, освен и извън идеологията.

 

 

Последната крачка към себеконструкцията е завръщането в дома. Опита ни да заместим дома си с хотела наречен "Европа" се оказа поучителен. Поканиха ни за гости. Първите посетители бяха дисидентите/така ги нарекоха/ После се оказа че трябва да си плащаме за престоя със задна дата. А бяхме неплатежоспособни, наложи се да продаваме бъдещето си, миналото си и накрая душите си. Накрая останахме като обикновен персонал с мизерната задача да разчиства моралните угризения на Запада….

Така или иначе утопията наречена "на запад" за нас се разпадна търсейки себе си. Не ни остана нищо друто освен да се приберем в къщи - в нашия макар опустошен и занемарен вътрешен дом, да открием нашия център на света, огнището в центъра на къщата…

 

За да се разпознаем, да познаем себе се, Аз-а който е ничий друг, да проникнем в собствената си сянка, да се разровим с собсвеното  пък и колективното несъзнавано/допуснало просъществуването на Комунизма - сам по себе си Комунизма е достатъчно разчоплен изясняван и…. Безинтересен/ огледалото трябва да се счупи за да се види какво прикрива зад себе си, за да не ни обърква със собствения ни мултиплициран образ, приет за действителен защото образът, който виждаш в огледалото, когато сутрин се бръснеш /или когато се гримираш/ по никакъв начин не подсказва вселената, която се крие зад него. Авторитетът, който ти казва че това което виждаш в огледалото си ТИ лъже опирайки се единствено на привидността. Огледалото е вече непотребно освен за козметични нужди….

 

Тук щях да обявя "запада" за невалиден /за нас/ а в същност това вече не ме интересува  - извън фокус, но в полезрението като част от пейзажа наречен живот . С други думи - нито е отхвърлен нито е приет, просто е оставен там където е.

Дали съм интересен за някого или не, вече е негов проблем. Мой ще бъде проблема ако аз съм изгубил интерес към себе си…..а това вече е самоубийство.

 

Да се хвърлиш от прозореца на хотелската стая вече не е решение….

 

 

 Да се приберем в къщи, в собствения си дом; да усетим уюта на собствения  си език,  комфорта на собственото тяло,  топлината на непровокираните мисли, тежестта на вътрешната пълноценност;  да се приберем в себе си, като понесем празнотата на АЗ-а и погледнем света през неговия прозорец…..