F.A.Q.

/или най-често задаваните въпроси/
авто-интервю 1997

1.      Защо рисувате?

Няма какво друго да правя...

2.      От кога се занимавате с изкуство?
От малък. Дядо ми, Александър Занков беше скулптор. Докато другите деца си играеха на двора, аз ходех в неговото ателие на “Раковки” и мачках глината. Още имам запазени работи от тогава. Баба ми Анна Воробьова е танцувала като прима балерина на всички големи световни сцени включително и в Гранд Опера - Париж. Преди време един по-възрастен мой колега, който е ходил често у тях ми каза, че е имало на стената оригинален пастел на Дега. В смътните ми спомени от ранното ми детство витаят неясни силуети на балерини висящи по стените. За Дега тогава не бях чувал за да им обърна повече внимание...

Когато завърших гимназия/паралелка с усилено изучаване на немски език/ ме приеха “Физика”. В Академията ме скъсаха. Вторият опит след като излязох от казармата беше успешен...

3.      Завършили сте скулптура, после станахте известен с кървавите си пърформанси; Изложихте през1994 скандални фотографии на първата годишна изложба на центъра за изкуства Сорос; помним видео инсталацията ви “Тайната вечеря” в Археологическия музей през 1995 -та; преподавате видео арт в Нов Български Университет; имате отношение към новите технологии, Интернет  и мултимедийни проекти - бяхте на Ars Electronica’97 в Линц, Австрия, а в същност рисувате картини. Какво общо намирате между тези области?

Отправната система. Това съм аз. Аз съм центъра на света - на моя свят...и го събирам в себе си.;

4.      Â картините Ви подчертано присъства образа на жената - защо?

Защото Жената за мен е чуждото, Другото, това , което аз не съм.

5.      Какво искате да кажете с Вашите произведения, какво е посланието Ви към публиката?

Този отговор е работа на публиката; тя си го търси, тя си го намира... ако може. всъщност има различни степени на интерпретация, различни отговори, зависещи от нивото, подготвеността , чувствителността, и интелекта на зрителя. Ако формулирам в дефиниция моето вдъхновение и отношение към заобикалящото ни, ще лиша клетия зрител от собствения му личен, интимен отговор... 

6.      На сборната експозиция “Съвременно българско изкуство” на Националната Художествена Галерия  в НДК Вие представяте внушителна и като размери картина”Вкус на Рай” с полегнала гола негърка в еротична поза като върху нея сте написали със спрей “мила Родино, ти си земен рай...” Някои го възприемат като подигравка и цинизъм по отношение на националните ни стойности....

Често ме обвиняват че съм на ръба на порнографията, че нямам свян, че съм циничен. но огледайте се - доскоро държавността ни беше под въпрос, цинично ни се отговаряше че няма зърнена криза, цинизъм е че доносници и кредитни милионери депутатстват.... и аз като част от тази действителност няма как да не реагирам... по свое му. Доскоро проституиращата ни държавност беше и негърска - готова да ни отведе към банановите републики - голата, полегнала, разкрачена мулатка нямаше как да не се появи. Пък и образът на“земният рай” е клишето на Хавайските острови - дълга, бяла пясъчна ивица, безкрайно синьо море, дълбоко синьо небе, палми, кокосови орехи и... неземно красива мулатка /спомнете си рекламата на “bounty-вкусът на Рая”. Може би пък този ,който е писал химна да е объркал географските ширини...За мен е изкушение да боравя с клишета, да им сменям контекста, който ги е провокирал, включително и социо-културни клишета като “Национална идентичност” “българска култура и изкуство, образът на българския интелектуалец” циркулиращи по медиите с производните им спекулации, профаниращи и малкото което е останало в тези понятия. Бих искал да можех да отстраня поне малко от тези наши балкански профанации...

7.      Ако има поп-арт в България, то Вие изглежда сте единствен негов представител?

Поп-арта е агресивен и директен, съдържа ясен коментар на културната ситуация. Разпространената представа за изкуство е че то трябва да е красиво, незлобливо, и най-вече да може да служи за украса. на преден план изплува физическата му предметност Парадоксалното е че поп-арта ползвайки знаците на масовата култура се превръща в елитарно изкуство. За масовия потребител е непонятно защо трябва да си слага на стената платно с нарисувана бутилка Coca Cola - просто защото той и бутилката Coca Cola са от един порядък. Преминавайки отвъд визията и образа на повърхността поп-арта казва и посочва докъде обществото е потънало в унифицираните си собствени клишета....У нас това е трудно смилаема материя...

8.      Какво е отношението ви към съвременното българско изкуство?

Êато към българско, дори не като към балканско. Че нашето изкуство е локално е факт - не коментирам да ли е добро или лошо..

9.      А към българския авангард?

Това, което наричаме авангард по правило се появява във времена на социални, респективно политически сътресения,. когато  моралните и етични /пък и естетически/ основания за обединяване в общност остаряват с часове....време когато официалната, установената културна ситуация, институции и критерии стават неадекватни, нефункционални, вкостени в собствената си традиция и бюрокрациÿ

В пукнатините на социалния пейзаж се отварят полета за нова и свободна /у нас тя се определя като неконвенционална/ дейност, стига да се осъзнае че свободата изисква най-вече захвърляне, отричане от на невалидните, консервирани морални и етични основания и модели на мислене, поведение, реакция и отношение към ставащото. такова пропукване и разместване на пластовете в главите ни се случи в периода 1989-1992. И ако говорим за български /не в смисъла на запазен знак/ авангард, то това е времето, където можем да го търсим...и намерим. Насетне тази “неконвенционална дейност” се установи като “неконвенционални форми”в речника на критиката, формата стана легитимна, определяща институционализира се, стана и модна. Почти всеки месец виждаме “нови радикални практики” и разни “синкретизми”...

10. Какви са плановете Ви? Над какво работите в момента?

Планирам или да емигрирам, или да се самоубия, или да си намеря доходна работа

11. Защо излагате толкова рядко?

а защо ли трябва да се излагам изобщо?!...

12. Имате ли мечти?

Да нямам тяло, но и това ще стане.

13. Имате ли цел?

Да разбера  как така се е случило да се появи Катедралата в Кьолн.

14. Имате ли приятели?

а Вие?...

15. Коя е новата ви приятелка ако не е тайна?

не я познавам

16. Любим художник?

не му знам името

17. Любим писател?

Откакто почнах да пиша все по-малко чета. Художествената литература в по-голямата си част ми е скучна, може би с изключение на Борхес и Вапцаров. Все още съм фен на Бодрийяр, Хайдегер, Дерида и отчасти на Фуко....

18. Каква музика слушате?

Предпочитанията ми се определят единствено от моментното настроение ... и от мястото , където се намирам. Не слушам фолк.

19. Какво правите през свободното си време?

Нямам такова. Винаги съм зает - ако не с другите, то със себе си.

20. Накъде пътувате?

Вие да не мислите,че ще живеете вечно!