ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
видеоскулптура

проект

ВЪВЕДЕНИЕ

Когато преди няколко години реших че мога да /ре/конструирам един пасаж от Библията, популярен като „Тайната вечеря", като използвам съвременни средства като видеоленти, монитори, видеокасетофони, си давах сметка повече за трудностите от техническо естество, които се оказаха преодолими и преодолени. Трябваше да напиша и заснема на отделна видеолента всеки един от 13-те диалога и то така, че при едновременното им възпроизвеждане да се получи един нормален разговор на маса, при които основната тема, водещата нишка, заимствана от Новия Завет да бъде включена и разтворена. Нямах ясната представа че една такава /ре/конструкция сблъсква две явления, всяко едно само по себе си достатъчно мощно за да влияе и да има претенцията че може да владее света- ТЕЛЕВИЗИЯ и БИБЛИЯ - и двете надхвърлили първоначалния си конкретен замисъл.

Библията - въз основа и ползвайки словото, разгръщайки се в повествование, следвайки събитията и описвайки случки; близка до литературата /фикцията/, надраства книжността със съпътстващите я ограничения, става Книга на книгите; Тя е пред-писание, създава и внушава норми. Реалността, животът е следствие на Нея', Тя е по-реална, по-истинна, по-автентична от самия конкретен живот, които може само да я тълкува според нуждите си при необходимост.

Въпросът е че и Телевизията предписва, внушава не по-малко убедително норми. Развила се от свидетел, регистратор, трансмитер на реалност, Тя става всевиждащото ни трето око, което прави всичко да бъде достъпно „тук" и „сега"', „на живо". Конкретният, личен, делничен живот става част от този на голямото телевизионно семейство - света. И трябва да спазваме нормите, които То ни предписва демонстративно, и трябва да следваме негласните морални препоръки, за да сме приобщени към тази хиперреалност, създадена и създаваща се всеки един момент от хиляди TV камери. Виждаме „Доброто" и „Злото" право в очите. Въпроси не се задават. Убедени сме че всичко е автентично. Следваме събитията от непосредствена близост. Следваме модата; следим спорта, черните хроники, клюките, войните и потопени в тази хиперреалистична и хипнотична реалност ставаме нейно следствие...

Проблемът как могат да се съчетаят двете явления, функциониращи различно, но сходни по намерения и крайна цел - Спасението', да бъдем спасени от самите себе си, разтваряйки всичко персонално в религиозни или телевизионни диктати, не стой вече открит.

Остана още един въпрос, които вече беше намерил своето практическо решение, но аз не знаех отговора. Как може да се обединят /а вече ги бях обединил/ стилистично в едно цяло, единен, скулптурно дефиниран образ, текст, производен на библейския и видеообраз, производен на телевизионния. Отговорът вече се съдържа в предходното изречение - производна /в смисъла, даден от диференциалното смятане/, спрямо времето като историческа категория.

Диференцирах библейския текст до степен, при която придоби съвременни нюанси и значения: банализирах го. Допълнително умъртвих полъха на съдбовност и съдбоностност от навечерието на Разпъването на Кръста като намесих естетиката на всевиждащото око - телевизионното.

Имам чувството че Леонардо е направил нещо подобно, само че като е театрализирал сцената максимално. Показността на жестовете, разгърнатата композиция, разположението на масата - действието се развива като на сцена, но изведнъж времето спира и фигурите застиват в най-красноречивите си жестове и реакции, илюстрирайки театрално смута и вълнението, породени от христовите думи. Банално, но точно в сърцето на неговото настояще.

На мен ми се налага да излезна от баналността, защото тя вече се съдържа и е част от стилистиката на телевизионния образ. Принуден съм да придам митичност в комуникацията между 13 TV екрана, разположени около дълга маса. Не мога да разчитам на текста - той вече е почти обезличен. Странното, неловкото, необикновеното, мистичното вече се съдържа - в комуникацията между 13-те TV монитори, които носят образа на един единствен човек; 13 телевизора, които говорят помежду си около маса с бяла покривка; едно лице, разложено 13 пъти, разговаря със себе си... Самозатвореност, самодостатъчност; посетителят се чувствува изолиран, чужд, неприет; никой не му дава думата в този странен, почти неразбираем тайнствен разговор между телевизори...

Следващите текстове, които предоставям, са съставени в продължение на няколко години. Различават се по стил, звучене и подход; текстове-фрагменти. Не бих се лишил от никой от тях. Взаимно допълващи се, те изграждат пъзъла, които нарекох „Тайната вечеря"

1995, София

В.Занков

 


 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

видеоскулптура

проект

„... езикът не може да представи мисълта

изведнъж в нейната цялостност; той трябва да

я изложи на части, съгласно определен линеен

порядък. "

М. Фуко

Възможни начини на тълкуване на видеоскулптурата „Тайната Вечеря".

 

1.Преодоляване на вътрешния /на видеоинсталацията/ линеарен времеви континиум, чрез изграждане на разклоняващ се и наслагващ се езиков лабиринт, ограничен външно в рамките на времевото съществуване на инсталацията, което времево явстване я определя като единен и цялостен пространствено-временен образ, което го дефинира като скулптурен.

Преодоляване на единичния,конкретен и по същество линеен изказ, чрез вертикално във времето /т.е. едновременно/ наслагване на диалози, които дават възможни интерпретации на една и съща тема и които се наслагват и разклоняват един от друг.

 

2.Една материализация на възможно разслояване на личността. Еднакво изглеждащият телевизионен образ на „говорителят" /единствен участник в изграждащият се езиков лабиринт/ изгражда чрез диалозите, които води със самия себе си и със своя образ един огромен монолог, които в действителност е и присъщ на психиката на отделния индивид, където едновременността е присъща, и които в паталогичните си форми на разслояване, когато балансът на едновременността и противоположностите се загуби, се стига до шизофрении състояния.

 

3. Политически:- условността на комуникация балансира на привидната граница на разпадане на смисъла. Многослойността, многозначността съдържащи се в езиковото изразяване на смисъла, го довеждат до неговото разтваряне в лабиринта на не само формалните, но и преди всичко виртуални значения.

Видеоинсталацията „Тайната вечеря" преминава тази граница, след която комуникацията като симулакрум е очевидна.

 

4. /Ре/конструкция на една виртуална - модерна или бъдеща вечеря /тайна/ осъществена чрез TV технологии. /Храната и яденето е символно и символично/.

"Die elektronische Realitat des Video ist korperlos. Der Electronenstrahl wirfk via Bildschirm die Bilder auf den Behrachker, der Zuschauer wird selbsb zum Bildschirm. . . "

"Video und sein Sozialsystem Fernsehen inklusive seiner Objekte ist eine Technologie der Fiktionen: "Television is a rehearsal for the time when human beings no longer need to have bodies".

5. Обикновен разговор на маса между много хора .

 

6. В опозиция, библейският текст се детерминира като фикция /литература/.

 

Така изложените аспекти на разглеждане на видеоинсталацията „Тайната вечеря" не са крайни и окончателни и заедно с други възможни трябва да изградят едновременната, единна и цялостна представа за „Тайната вечеря" като реалност.

 

 

 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

видеоскулптура

проект

 

ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ОБРАЗ на телевизионния говорител:

 

- познат образ

- благоприличен образ

- фотогеничен образ

- примерен образ

- желан образ

- образ-икона

 

Той присъства на вечеря, той ни информира, той ни наблюдава. Той е ежедневие, той е олицетворение на ежедневието, той е олицетворение на доброто поведение, той е символ на нормалността, символ на просперитета. Той носи комфорт, сигурност и домашен уют. Той ни наблюдава, той ни забавлява, той ни възхищава, той ни поучава, той ни напътства, той ни присъединява и ние сме съпричастни, той ни привлича, той е част от нас и ние сме свикнали с него. Той ни кара да забравяме времето, той ни кара да забравяме, че сме сами, той ни кара да забравяме че съществуваме, той ни прелъстява. Ние съществуваме чрез него. Ние съществуваме за Него. Той е бог.

 

това е тайнствено

 

 


 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

видеоскулптура

проект

 

действителност

реалност—-- телевизия —-- телевизионна „реалност" -—-

реалност /репродуцирана и мултиплицирана TV РЕАЛНОСТ -LIVE/

 

ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ - THE LAST SUPPER и постигането на пълната и

дискретност /секретност/:

- в разрушената комуникация

- с липсата на комуникация

- в симулираната комуникация

 

 

 

 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

видеоскулптура

проект

 

ОБРАЗ-ът от човешкото съществуване на телевизионния говорител -човекоподобният образ на TV говорител е сянка на образа от телевизионния екран

 

ВЪПРОС:

1.      Кой е верния образ?

2.      По какъв начин би могъл да се изгради телевизионният му образ без да има зрители?

3.      Какъв образ би бил, ако зрителите са също от телевизионния екран?

 

Представителността би се разрушила.

Репрезентативността би се изгубила.

 

изплува съмнението

идва несигурността

търси се смисъла

 


 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

видеоскулптура

проект

Описание на видеоскулптурата

 

Около дълга маса 13 видеомонитора, разположени на стативи заедно с прилежащите им видеоплейъри, едновременно излъчват записи на въпроси, отговори и изказвания на един /мултиплициран/ човек-говорител. Репликите от диалозите са синхронизирани, като по този начин се изгражда един формален разговор на маса /може би и библейски/. Лицето-"говорител" се разлага/изгражда в/от тринадесетте телевизионни варианта на своя образ. Той е едновременно зрител, говорител, съучастник на самия себе си в изграждащата се, изглеждаща обикновено ситуация на автентичен разговор. Всеки от 13-те двадесет минутни видеозаписа е почти идентичен с другите:- поведението, тембърът, интонацията, паузите, мимиката, погледът и др. са естествено сходни; явната разлика е в репликите, които трябва да оформят един нестроен, безразличен, безличен, труден, скучен, обикновен разговор на маса между много хора, които на всеки 20 минути незабележимо започва от начало, като цикълът може да се повтаря до безкрайност.

Всеки отделен телевизионен образ е заснет в едър план, включващ и раменете, движенията му са в кадър, заснет с неподвижна камера и трае 20 минути /толкова, колкото е и времетраенето на единичния цикъл разговор на масата/. По възможност образът на човека от tv екран да е естествен размер /това зависи от големината на използваните монитори/. Масата, осветена от телевизионните екрани да е заобиколена от мек сумрак, пространството, около нея да е достатъчно голямо, за да може да обедини и затвори композицията монитори-маса. Достъпът до „Тайната вечеря" да е ограничен. Работната тишина е желателна!

   

Място на /ре/конструкцията - Археологическия музей

 


ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

видеоскулптура

проект

аудио-визуален пъзъл

 

Образът на пъзъла - образ разчленен на n-брой части. Всяка част носи информация за Образа, но не е самия образ:- изгражда Образа.

 

Въпрос:- дали образът е във всяка част?

 

В инсталацията „Тайната вечеря" образът е един и единен, но е многолик, изграден от своите части /не детайли/, които са подобни по своята форма; форма, която ги прави съчленими. Съчленението става във времето.

формата /-ите/ са репликите от диалозите. Всеки монитор/говорител/ притежава своя форма, има своите реплики, своята част от диалога. Образът се появява със съчленяването на частите. Тайнството е в появата на Образа. Какво ще бъде Образът    -  Това ще стане ясно в момента, когато заработят 13-те видеокасетофони и телевизорите започнат да си взаимодействат и наситят пространството на масата с комуникация между подобните си образи. Тогава Образът ще бъде налице.

Аз изграждам частите на пъзъла така, че да могат да се съчленяват помежду си.

Имам представа за Образа, предполагам как трябва да изглежда, но докато не съчленя частите, Образът няма да се появи.

Защото е Образ от пъзъл

 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

лабиринт на многоличността

 

Христос е създал Учениците си.

Всеки /ученик/ отразява част от образа /на Учителя/.

Всеки /ученик/ интерпретира част от личността /на Учителя/.

Всеки /ученик/ съдържа част от Учителя.

Всеки /ученик/ усъвършенства своята част

 

Въпрос:         Къде е Образът? /на Учителя/

Отговор:        Образът е налице.

Образът е лабиринт на многоличността

/личността на учениците/

Учениците изграждат Христос

 

това е тайно

 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

КАК ДА СИ НАПРАВИМ АУДИО-ВИЗУАЛЕН PUZZLE

Упътване

 

1.      Избираме произволен текст /може и от Библията/, по възможност популярен, например „Тайната вечеря".

2.      Започваме да го разлагаме на отделни части, като се стремим да залазим автентичността на оригинала. /Например преписваме репликите от вечерята на бял лист като ги опростяваме и леко осъвременяваме без да губят връзка с библейския текст/

3.      Разбъркваме частите.

4.      След няколко дни можем да оформим всяка една част по собствено усмотрение./Напр. взимаме произволна реплика и я разработваме и обогатяваме/

5.      След като вече достатъчно сме обработили отделните части, следва най-важната част - крайното им оформяне и то по такъв начин, че да могат да се съчленяват една с друга в порядък по наше предпочитание./напр. репликите, които сме оформили ги доразвиваме така, че да могат да се включат в диалози/.

6.      Сглобяваме Образа.

 

 

 

Текстове-диалозите между мониторите