ТЕКСТ КЪМ ПЪРВИ МОНИТОР

/ГЛАВА/

 

Спокойно, трябва да се държа спокойно ... и достойно. Внимателно се оглеждам. Вглеждам се. Мисля си какъв съм и какъв трябва да бъда. За какъв ме мислят? За какъв се мисля? За какво да мисля. Облякох се специално за случая - за всеки случай. Не знам случайността къде може да ме отведе...

Странно си чувствам тялото. По-скоро не го чувствам. Отказва повече да ми се подчинява, сякаш е от отделни части, независими една от друга части.

Усещам, че се раздвоявам. Тръпчивия вкус на другостта ме облива. Дали да ме е срам или да се притеснявам. Спокойно, трябва да се държа спокойно ... и достойно. Внимателно се оглеждам. Вглеждам се. Явно съм в рамките на допустимото. Няма нищо необичайно. Съзнанията в мрежата са приятелски настроени, опасността, вероятността от непредвиден личен/физически/ контактпрактически е равен на О. Нулата е дупка, празнота, отсъствие на дело.

Компютърът ви може да се зарази, но не и Вие. Нали не споделяте тятото си а своя компютър.

Трябва да използвам предимствата на ситуацията. Да използвам новите си физически възможнсти. Загубил съм си центъра. Дали не съм ексцентрик? Абсолютната свобода е да се оставиш на случайността.

Фитнеса или подготовката за отделяне от тялото. Собственото тяло се третира като нещо чуждо; обект, който може да се променя, малтретира и манипулира и боготвори. Може да изглежда добре по-дълго време, Трябва да може да издържи по-дълго, трябва да се съхрани по-дълго, трябва да ни съхрани за по-дълго време, трябва да ни храни по-дълго, за да поддържа жив мозъка по-дълго, за да има съзнание. Ако съзнанието намери друг носител, друго съхранение, тялото става луксозен придатък. Лукс и внушена необходимост е притежанието на прелестно телесно тяло.

И всичко това става само в моята глава? Или просто моментна загуба на разсъдък? Но пък не може да разсъждавам че съм си загубил разсъдъка.

Една моя позната казваше, че търпението е висша добродетел. Да изтърпиш собственото си търпение е наказание. Един народ, осъден да изтърпява собственото си търпение спокойно може да бъде подложен на всякакви ограничения и метаморфози, стига да не му се внушава нетърпимост към собственото му търпение...и така може да оцелее повече от 1300 години. Минмум усилия - максимум резултат - стремеж и мечта за цялата западноевропейска цивилизация. И осъзнавам че съвършенното действие е и най-пестеливото действие, т.е. бездействието. Въздейсвие с липсата на действие - но с необходимото присъствие.

Стремеж и цел е моето присъствие да стане самодостатъчно и да не забравяме - печелившо. Съвършенната манипулация.

Нашето начало изглежда е женското - поглъщащото, щото проникващото е мъжкото Оптимистично изчакване на бременното време, като да не се обръща внимание на яловостта като възможност.

Трябва да оцелея. Да се съхраня независимо от формата, която ми се придава. Без да ставам придатък. Трудна задача за самостойност. Облекчавам я като допълвам - относителна самостойност. Но и относителността е относителна и това не е просто игра на думи. В една крайна система, в една отправна система някои неща придобиват формата на абсолют, може да е водка ďАбсолютĒ; може да е собствената ти смърт, ако отправната система се окаже собствения ти живот - а тя се оказва независимо дали си алтруист, егоцентрик, мъж, лайнар, педераст, жена, хуманист, лесбийка, олигофрен, тъпанар, политик, фанатик, отшелник, Далай Лама, и се оказва независимо дали е желана или не... Може би ни се дава шанса да бъдем преродени, но плътта и кръвта при всички случаи ще са други.

Слузест, грозен, лепкав, кървав съм проплакал погълнал първия въздух. Отрязано е червото. Лишен съм от правото на придатък.

Спокойно, трябва да дишам спокойно ... и достойно. Внимателно се оглеждам. Вглеждам се. Мисля си какъв съм и какъв трябва да бъда. Какъв мога да бъда; какъв всъщност ще бъда. Дали ще бъда. Ще бъда ли ако не съм.


 

ТЕКСТ КЪМ ВТОРИ МОНИТОР

/торс/

 

 

шумолене

тихо дишане

въздишка

 

†††††††††††††††††††††††††††††††††† разлята топлина; ритмично напрежение

 

оранжево-червено

 

†††††††††††††††††††††††††††††††††† свиване

 

зърната тръпнат

 

†††††††††††††††††††††††††††††††††† разлята топлина

 

несподелено, равномерно

 

†††††††††††††††††††††††††††††††††† въздишка

 

синьо-бяло

 

†††††††††††††††††††††††††††††††††† облекчение

 

 

шумолене

тихо дишане

ритъма на биещо сърце


 

ТРЕТИ МОНИТОР

или

случващото се между краката

 

 

 

 

Нощна стража

Черно, напоено с кръв

Болка и възторг

 

Капки и думтене по врата

Смут

 

парещо помръдване

празна рана

Тишина

морска миризма

 

 

 

 

 

цъфнала снежинка върху кожа от смокиня

желе

 

 

потръпващо очакване

стаена кръв


ЧЕТВЪРТИ МОНИТОР

 

 

Donít!

Donít walk! Donít! ... Donít walk!

 

 

Walk! .................. Donít walk! ................... Walk!.................. Donít walk! ................ Walk! .................. Donít walk! ................... Walk! .................. Donít walk! ................... Walk! .................. Donít walk! ................... Walk! .................. Donít walk! ................... Walk! .................. Donít walk! ................... Walk!............ Walk!. Walk! Walk!... Walk!....... Walk!....... Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk! Walk!