УПЪТВАНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПОДЛЕЗ

• Всеки зрител търси своего произведение
• Всяко произведение намира своя зрител
• Всяко произведение допълва своя зрител
• Произведението е отражение на духа на зрителя

„казвал съм, и това е съвсем христианска представа, че художникът е този, който носи огледалото, и всеки който минава покрай него може да се огледа, но едновременно с това този който носи огледалото повече не съществува, той е другите..."
К. Болтански

другите са мъртви

Обективирането на субекта в социалното пространство чрез видове социални практики; окончателно фиксирания живот, се оставя да се прецени и третира като предмет, вещ, обект, трансформиран в знание - в една дефинирана личност, в една сигурна, определена биография, в събитие, чието значение е познато. Субектът става фиксиран, определен чрез обхващането му в архив: в изображение; в действие; в акт.

Автентичност, която първоначално преодоляла своята предметност, се поставя, фиксира, обездвижва и в края на краищата се умъртвява. Като труп субектът става обект; той е идентифициран и индивидуализиран.

Действията на субекта в континиуума на социалното пространство го детерминират, определят и фиксират в определени отношения, който го обективират и материализират с което и частично го умъртвяват. Ние изграждаме нашия живот според представата, която се има за нас. Колкото повече се действа, толкова по-малко става живото поле за екзистенция, свивайки се от постоянно възпроизвеждащи се и утвърждаващи се от действието, материализиращи, фиксиращи и в крайна сметка умъртвяващи същото това действие представи. Колкото повече се действа, толкова повече се произвеждат представи, който все повече ограничават възможностите за различно /ново/ действие.

Ние действаме според представата, която имаме за това, което искаме да се има за нас след нас, след нашата смърт; ние се стремим и желаем да изграждаме живота си според общоприетите и допустими норми за стойност и ценност...за мъртвия или добро, или нищо.

МОЯТ ИДЕАЛЕН ЗРИТЕЛ

Съществува една брутална истина, която артистите за да предотвратят разпадане на личността си, умишлено избягват. Потискащо е очевидното, че по-ценения и по-ценния художник е мъртвият. Мъртвият художник е идентифициран художник, фиксиран в сигурна и определена биография, той е дефинирана личност и може да бъде обект на знание, може да бъде реконструиран, или по-точно конструиран според конкретните нужди на обществото от митове по различните документи, действия, спомени, следи-реликти.които е оставил. Той е най-искрения, защото повече не може да заблуждава; той е ясен, фиксиран обект, като съмненията, тълкуванията, оценките, стойността му и преценките са в причини от съвсем друго естество и вън от личността на артиста. Той разрешава или по-скоро не може да възрази на преобръщанията и подхвърлянията, подмятанията в една или друга биографична , естетическа или обществена посока, той става удобния, сигурния, идеалния художник.

Сблъсъкът ми със зрителя ме доводе по един или друг начин до убеждението, че той, всеки един е частично мъртъв, като пораженията са най-често морални, естетически и душевни, но също и емоционални, етични, както и политически. Но това се оказва че не е достатъчно зрителят да бъде обективен. Набл1одаваните частични парализи и умъртвявания изглежда че влияят негативно и силно деформират тлеещите живи части, като отклоненията в миелите, действията - в поведението, се дължат не на наличието на умъртвените участъци, а по-скоро на останалите живи дялове, с което се налага закл1очението, че за да стане зрителят максимално ясен, искрен и обективен, той трябва да е индивидуализиран, обективиран и идентифициран, т.е. труп.