БЕЗ НЕВИННОСТ

Повод за една изложба

 

Виждам в очите на 19-годишно момиче перверзност, цинизъм и откровен прагматизъм; усещам умората, натежала в нейния бюст. Разбирам, че надписът "Пепеляшка се е оженила за пари" в един асансьор е истински. Пожелавам и аз да се включа, прелъстен от блясъка на автомобилни брони и къси поли. Сочни полуотворени устни, призоваващи ме от кориците на Vogue шепнат "I LOVE YOU". Изглежда това е Земният рай и всички сме свободни и красиви. Обещано ни е, че можем да бъдем свободни и можем да станем красиви и богати - просто трябва да следваме диетите и изпълняваме рецептите. Търпение и малко повече усилие. Поглеждам се в огледалото. Носът ми се е сплескал; ноздрите са се разширили; дебелите ми устни са подпухнали още повече, кожата ми вече е кафява, косата ми - черна и къдрава… Вкусът на рая се оказва бананов. "Ние ¹ you, vous, Sie" - чета в очите. Сочните полуотворени устни отново шепнат "I LOVE YOU". Чувам - "FUCK YOU"

Не съм все още принц.

 

Жени-принцеси в полупозрачни материи дефилират с дълбоки деколтета на моден подиум. Стегнатите им гърди потръпват ритмично. CASTA DIVA. Кастата на божествените. Купете си божественост. Купи си Pierre Cardin, Versace, BMW и ще станеш част от нас, обещавам. Повтаряй си "IN GOD WE TRUST", приеми зеления цвят като единствен, наднационален, общовалиден, конвертируем и ще убедим Бог да гласува за теб, обещавам. Някъде също гласуват. Приема се "Für Ausländer verboten". Сигурно е станало недоразумение. Или Албер Камю вече не се харесва.

 

Свидетел съм на една игра. Не участвам. Противя се. Оставам outsider. Дисидентството е било част от играта. Игра на карти. Карти, които свистят и прелитат над главата ми, защото аз се оказвам толкова малък, че краката ми се преплитат във власинките на зеленото сукно на игралната маса; белязани карти, съдържащи изображения на цели държави. Мизата е висока. Участието се плаща, времето напредва. Искам да обърна масата. Сукното вече е кървавочервено и аз шляпам без посока по него. "MICKEY MOUSE IS DEAD". "GO WEST" е невалидно. Откъде започва анархията на съзнанието. Търся топлота и убежище между два крака. Заканвам се оттам. С Моя часовник този път ще бъда точен

1995

София