Повод за
една изложба
Виждам
в очите на
19-годишно
момиче
перверзност,
цинизъм и
откровен
прагматизъм;
усещам
умората,
натежала в
нейния бюст.
Разбирам, че
надписът
"Пепеляшка
се е оженила
за пари" в
един
асансьор е
истински. Пожелавам
и аз да се
включа,
прелъстен от
блясъка на
автомобилни
брони и къси
поли. Сочни полуотворени
устни,
призоваващи
ме от кориците
на Vogue шепнат
"I LOVE YOU".
Изглежда
това е
Земният рай и
всички сме
свободни и
красиви.
Обещано ни е, че
можем да
бъдем
свободни и
можем да
станем
красиви и
богати -
просто
трябва да
следваме
диетите и
изпълняваме
рецептите.
Търпение и
малко повече
усилие.
Поглеждам се
в огледалото.
Носът ми се е
сплескал;
ноздрите са
се разширили;
дебелите ми
устни са
подпухнали
още повече,
кожата ми
вече е
кафява,
косата ми -
черна и къдрава…
Вкусът на рая
се оказва
бананов. "Ние ¹ you, vous, Sie" -
чета в очите.
Сочните
полуотворени
устни отново
шепнат "I LOVE YOU".
Чувам - "FUCK YOU"
Не
съм все още
принц.
Жени-принцеси
в
полупозрачни
материи
дефилират с
дълбоки
деколтета на
моден подиум.
Стегнатите
им гърди
потръпват
ритмично. CASTA DIVA.
Кастата на
божествените.
Купете си
божественост.
Купи си Pierre
Cardin, Versace, BMW и ще
станеш част
от нас,
обещавам.
Повтаряй си "IN GOD WE TRUST",
приеми
зеления цвят
като
единствен,
наднационален,
общовалиден,
конвертируем
и ще убедим
Бог да
гласува за
теб,
обещавам.
Някъде също
гласуват.
Приема се "Für Ausländer verboten". Сигурно
е станало
недоразумение.
Или Албер
Камю вече не
се харесва.
Свидетел
съм на една
игра. Не
участвам.
Противя се. Оставам
outsider.
Дисидентството
е било част
от играта.
Игра на
карти. Карти,
които
свистят и
прелитат над
главата ми,
защото аз се
оказвам
толкова малък,
че краката ми
се преплитат
във власинките
на зеленото сукно
на игралната
маса;
белязани
карти, съдържащи
изображения
на цели
държави.
Мизата е
висока.
Участието се
плаща,
времето напредва.
Искам да
обърна
масата.
Сукното вече
е
кървавочервено
и аз шляпам
без посока по
него. "MICKEY
MOUSE IS DEAD". "GO WEST" е невалидно.
Откъде
започва
анархията на
съзнанието.
Търся
топлота и
убежище
между два
крака.
Заканвам се
оттам. С Моя
часовник този
път ще бъда
точен
1995
София