За кураторизма; за Star Wars, за крепостта Европа и за други бъркочи

На моя приятел Др. Гатев

 

 Art&action

Марсел Дюшам направи най-лошата услуга на 20 век - придаде на контекста водеща роля. Контекстът създава произведението - артистът отправя жеста към контекста а физическия носител /"бившото" произведение на изкуството/ е повод и понякога може дори и да отсъства/не само че вече не трябва да бъде изкусно направено, а просто отсъства ... или е сведено до предмет/: остава актът и контекстът/определеното поле от социалното пространство, към който актът е отправен….

И се отвори полето на/за контекстуалистите

Какво става с критиката. Тя беше някакъв посредник, помещаващ се в полето между произведение и публика , като играеше двустранна роля. От една страна се явява като адвокат на публиката, от друга - завършваща произведението, привнасяйки му значения и категории, произлезли от социалния/било то естетически, етичен, морален или политически/ контекст, съпътстващ произведението.

Вниманието , борбата, сблъсъкът за власт се разиграва за това поле/полето между произведение и публика/ и в него. Там културата се институционализира, и пак там институциите се детронират. Владетелят на това поле притежава властта на институцията…

Така или иначе артистът осъзнал веднъж къде и как се произвежда стойността на произведението; открил тази нова територия, просто започва да действа директно в нея/най-вече във времена на неяснота и социални сътресение, нестабилност на критерии и стойност и най-вече на власт/ в тази територия, доскоро приоритет на овластената критика, територията между публика и произведение, не само във физическото й измерение /галерията и музея/, но и в езика, и текста, и жеста, и поведението / и започвайки да действа в нея,  я измества и разширява: галерията и музеят се деинституционализират,  в текста се ражда концептът, жестът се развива в пърформанс

Виртуализация/дематериализация на произведението е откъсването на стойността от физическия  й носител. Стойността все по-малко се съдържа във физическото правене и физическия продукт -  произведението става ….обект, а обектът може да придобие статут на произведение, като му се придава смисъл, определено значение и стойност/които са изцяло извън него/, стойността е в новото му/на обекта/ осмисляне, т.е в концепцията и контекста/…а произведението става обект... или предмет, част от интериора или екстериора - съдбата на класическите форми на пластичните изкуства в края на века - разновидност на дизайна и архитектурата.

Виртуализацията/дематериализацията на произведението на изкуството не започва, а завършва във VR ... и в дизайна./с което дизайнът се доближава още повече до изящните изкуства - трудно различима става границата между авангарден дизайн/или архитектура/ и съвременна скулптура, не само защото обикновено  при авангардния дизайн утилитарността е сведена до минимум, или е трудно различима, а  и защото произведението на изящното изкуство е сведено до предмет

Паралелни тенденции на дематериализиране и едновременно с това - опредметяване -е отношението към човешкото тяло -превръщането му в обект - чрез  фитнеса и интернет

Това което днес наричаме съвременно изкуство е "концепция и контекст", останалото е "изразни средства" /картината не е крайна цел, а изразно средство/. Концепцията може да оправдае всяко изразно средство, дори и липсващото… и всяко поведение, дори и скандалното. Традиционната. връзката артист - общество, преминаваща през; опосредствана чрез произведението /физическия продукт/ се минимализира за сметка на концептуализирането й /усилията за производство на ПЛАСТИЧЕСКИ продукт са сведени до минимум/, като в крайния си вид връзката артист-общество - е лице в лице, поведението става произведение - Кулик, Бренер и прочее...

Идва ред и на критика/изкуствоведа. Който да води, веде и извежда изкуството като такова Така или иначе той е свързан и е част от процедурата на остойностяване, институционализиране и музеифициране на естетическия продукт / по-скоро на произвеждането на естетика, и е въпрос на време тя да стане и музейна/. Така или иначе той е и пазител (curator) на тези "духовни ценности", нещо повече попечител и опекун(curator юр.)

Кураторът/изкуство-ведът се вживява като творец, а  артистът е неговото изразно средство, средство за изразяване на неговите/на критика-куратор/ идеи

Избирането и работата с посредствени артисти - демонстрация на сила, умения, власт, възможности способности на куратора. Най-вече там се реализира неговото творчество - да подведе, насочи, довърши и запълни и завърши работата на посредствения артист, като я подведе според контекст и идея, които самата работа/продукт/ не притежават и никога няма да притежават защото са посредствени. И ако използваме постановката на Маркс за "принадената стойност" и я приложим към разговора за куратора и посредствеността, виждаме как и къде се появява чистата печалба в съвременната схема на кураторизма /която е и пари, освен власт/

Curate the world!

Нещо повече: Съвременното състояние на глобалния капитал, който се явява в чист вид/и чиста абсракция/ това , което днес наричаме глобален финансов капитал, освободен от всякакъв физически носител и изведен БУКВАЛНО в орбита, като работи с бъдещето в сегашно време, паралелът със сървеменното състояние на изкуството се налага от само себе си. Кураторизма  изнася, освобождава  остойностяването на произведението на изкуството от физическия му носител, като я изнася в орбитата на някакви по-общи /абстрактни/ и доста често заявавани като глобални идеи, и най-вече заявявани като тенденции, т.е пак става въпрос за ползване на бъдещето в сегашно време, където е втория източник за чиста печалба. Защото това, което Маркс не е успял да предвиди е,  че освен принаждането на стойност във физическото производство, стойност се принажда във виртуалното производство/част от него е информационното производство, не информацията, а нейното производство, включително произвеждането на информация за бъдещи и потенциални събития, като провокира със степен на вероятност събитията, за които е произведена, В същност може би се продава точно тази "степен на вероятност" на това производство, която се изчислява продава и струва СЕГА, принажда се стойност /в много по-голям мащаб и чиста печалба/ на потенциални събития и бъдещо производство, т.е на тенденции, като тази принадена стойност се реализира, ползва в сегашно време - това накратко е същността на ГЛОБАЛНИЯ финансовия капитал, И ако пак се върнем към Маркс надстройката в обществото няма да е по-различна от неговата база и глобализирането на съвременната ценностна система и модела да остойностяване на съвременното изкуство ще е подобие на функционирането, унифицирането, глобализирането и виртиулизирането на /Империята на капитала /или на пан-капитализма, както го наричат.. И няма как иначе. Нещо повече , постоянното спекулиране с понятия като "глобално, глобализиране" ги притъпява като ги банализира и изхабява, притъпява вниманието към това, което те/тези понятия/ назовават; това което по друг начин може да се нарече просто ИМПЕРИЯ

Събитие с изключителна важност за разбиране на случващото се, е установяването на ИНТЕРНЕТ 

Star wars

Episode I

Паралелно с установяването на Империята се формира и нейния обслужващ виртуален дубликат, познат днес като Интернет/идеята за мрежовост на протичане на информацията, комуникацията и контрола , разработена  във времето на студената война обслужваща военните в интерес на защита националните, американските интереси/ днес се реализира на цялото земно кълбо. Глобална комуникация и ...глобален контрол. И империята става Империя - интересите й не зачитат и преодоляват географските граници. А интернет не зачита физическите ограничения на пространство и време. Подобно на американските интереси, които са безгранични и засягат на практика цялото земно кълбо, за интернет физическите граници не съществуват - създава се общност с работен език английския

/когато разпадането на комунизма стана очевидно безвъзвратно в началото на 90-те интернет започна да придобива своите реални очертания и през 1994 с въвеждането на Netscape браузъра придоби съвременния си вид./

Физическата територия  отдавна се разминава с тази “глобална”територия”;  “моята” земя няма никакъв еквивалент в електронното пространство,  Различията се увеличават , територията се смалява - докато достигне размерите на черепната “ми” кутия, но осъзнавам че нашествието, изяждането на късове земя от мозъка ми вече е започнало.Защото там намирам Езика  на империята -  империята завладява мозъка, като завладява езика ...и вярата. Най-коварното е, че става доброволно с желание. Непреводимото е нежелателно, недопустимо.

На Езиковата инвазия географските, физическите граници са без значение. Езикът действа и се помества направо в мозъка. В опита си да разбираме света, в желанието си да се съпоставим с него, да сме част от нето,  да сме адекватни на него, попиваме работния му език, като без да усетим поемаме и манталитета му, мирогледа му...и без да се попитаме за какъв точно свят става дума. Безрезервно безкритични - наивни деца рожби на пост социализма?!

Интернет, освен средство се превръща и в среда, поле където се прехвърлят страстите от физическия свят; в опита си  да се създаде нов свят/макар и виртуален/ модела на физическия се повтаря. Виртуалната социална йерархия е налице: Медийни активисти, кураторизма се намества и тук, хора и групи, играещи ролята на филтри и т.н., и като всяко общество това също си има своите асоциални явления: терористи, хакери, агенти, съботиращи информацията....информационни спекуланти... Тоталността на мрежата обаче улесниява и контрола, като го глобализира и тотализира. ЕШЕЛОН - интелигентна система  претърсваща и прихващаща с ключови думи всичко подозрително появило се в  глобалното информационно, електронно пространство. По-точно, може да прихваща всеки телефонен /клетъчни/ разговор, факсове, електронна поща, всичко публикувано в WWW... Прозрачността е глобална с наивното обяснение че това е борба срещу тероризма...

Битката на интереси е вътрешна - тя е огледалния образ на тази която се разиграва във външния, физическия свят. Интересът, какъвто и да е той, в чистия си вид, в основата си е единствено и изцяло икономически. Разпадането на огледалната идеология - комунизма, коварно остави идеологията на капитала да се бори сама със сенките, които хвърля в собственото си социално пространство, сама да създава  врагове /и вътрешни и външни – Милошевич враг №1 на USA и на света/

‘We don’t have roots, we have areas”

капиталът като глобален предизвиква и глобализация на социалния активизъм - и интернет е идеалното място за този род дейност. Степен на анонимност/безотговорност/ коренът, произходът е без значение девизът е ние нямаме корени имаме areas. теми- права на човека, феминизъм/този път като cyber/ цензура и контрол на комуникацията и информацията/откъде е този страх на западните ни колеги?!/ за повече публично пространство, пространство дори и във виртуалния му вариант изяждана от корпоративните интереси, активисти /новия комсомол/ които се оказват спонсорирани...Западни активисти говорят за неравноправие и двоен стандарт спрямо хората от източна Европа....за Шенген ..и едновременно с това визовите ограничения се засилват...

Новото публично пространство /net, cyber, etc./ отворено и наречено Интернет подхранва илюзиите, че капиталът е надхитрен, без да се дава сметка /?/, че то именно е негов продукт и резултат от стръвта на капитала да преодолее времето и пространството забавящи неговото мултиплициране и влияние. неговата власт! Краткото лято на утопията за нов социален порядък, макар и виртуален никога не е същестувало.

THE PHANTOM MENACE

Да се борави, контролира и манипулира информацията в чист вид, информация, освободена от физически носител/същност на финансовия капитал който е освободен от какъвто и да физически еквивалент и е реално изнесен да циркулира в орбита, буквално/ е най-ефективната стратегия; физическата война вече е ненужна. Силата, властта и подчинението не е нужно повече от физически доказателства. Силата не е силата на мускулите, войната е невидима, залогът е голям. Победителят от “информационната” война ще владее света.

Но инфо войната може да се окаже фиктивна - просто защото победителят е ясен, победителят играе сам със себе си , победителя е капиталът. Останалото е домашна разпра между роднини за преразпределение на имотите, собствеността. Това не значи че жертви няма, това не значи че братя не се убиват, че няма потърпевши, че няма непримиримост и омраза....

Fortress Europe

Fortress Europe  така по-ляво, по-социално ориентираните на запад, определят политиката на “Обединена Европа”. Естествено стената на крепостта минава по имагинерния ръб на изток от края на централна Европа. На всички им е ясно, че Стената, десет години след нейното падане в Берлин, продължава да действа дори в самия Берлин /невярващите нека поговорят две минути с който и да е средностатистически източно-берлинчанин/

Ако допреди десет години ние бяхме в лагер; оградени, то сега “европейската” общност се огражда, и ако не беше това неистово желание да се присъединим на всякя цена, да влезнем в новия лагер, щяхме да осъзнаем, че сме на свобода, извън стените, в ничия територия, която се оказва, че е нашата.

хотел ЕвропаДесет години по-късно

Процесът на самоидентификация преди всичко е вътрешен процес. Или по-скоро завършва там правейки кръг, минавайки и през стадия на огледалото /Лакан : в един етап от ранното си развитие когато попитат детето къде е майка му - то посочва огледалото и  своя образ в него защото майката е авторитета който казва и гарантира че това отражение е неговото собствено/

За нас  през тези десет години търсехме този авторитет/запада/  който да гарантира собствената ни същност извън нас, без да съзнаваме че това което виждаме е собствения ни огледален образ…

Десет години може би са достатъчни за да осъзнаем какво означава "дом" и да се прекъсне идеята и чувството за outsider. Поставяйки се сами в позицията на външни, ние се озовахме бездомни разчитайки на милостинята и настроенията, подаянията и желанията на преминаващите. Крачката към проституирането - духовното, интелектуалното пък и другото е нищожно малка.

Изнесохме центъра на света, на нашия вътрешен свят извън нас, с идеята да го конвертираме. Напъваме се да конвертираме съществуването си, мислите си, влачейки камъка на миналото ни; минало което нито можем да го пренебрегнем, да го изоставим, нито  да го завърнем и променим, остава да го преосмислим и понесем всеки сам за себе си  лично и интимно…миналото не е някъде другаде, "въобще", то е вътре в нас - свързано е с раждане произход, любов и страсти, откриването на света въпреки, пряко, освен и извън идеологията.

Последната крачка към себеконструкцията е завръщането в дома. Опита ни да заместим дома си с хотела наречен "Европа" се оказа поучителен. Поканиха ни за гости. Първите посетители бяха дисидентите/така ги нарекоха/ После се оказа че трябва да си плащаме за престоя със задна дата. А бяхме неплатежоспособни, наложи се да продаваме бъдещето си, миналото си и накрая душите си. Накрая останахме като обикновен персонал с мизерната задача да разчиства моралните угризения на Запада….

Така или иначе утопията наречена "на запад" за нас се разпадна търсейки себе си. Не ни остана нищо друто освен да се приберем в къщи - в нашия макар опустошен и занемарен вътрешен дом, да открием нашия център на света, огнището в центъра на къщата…

Последният да затвори вратата

За да се разпознаем, да познаем себе се, Аз-а който е ничий друг, да проникнем в собствената си сянка, да се разровим с собсвеното  пък и колективното несъзнавано/допуснало просъществуването на Комунизма - сам по себе си Комунизма е достатъчно разчоплен изясняван и…. Безинтересен/ огледалото трябва да се счупи за да се види какво прикрива зад себе си, за да не ни обърква със собствения ни мултиплициран образ, приет за действителен защото образът, който виждаш в огледалото по никакъв начин не подсказва вселената, която се крие зад него. Авторитетът, който ти казва че това което виждаш в огледалото си ТИ, лъже опирайки се единствено на привидността. Огледалото е вече непотребно освен за козметични нужди….

Тук щях да обявя "запада" за невалиден /за нас/ а в същност това вече не ме интересува  - извън фокус, но в полезрението като част от пейзажа наречен живот . С други думи - нито е отхвърлен нито е приет, просто е оставен там където е.

Дали съм интересен за някого или не, вече е негов проблем. Мой ще бъде проблема ако аз съм изгубил интерес към себе си…..а това вече е самоубийство.

Да се хвърлиш от прозореца на хотелската стая вече не е решение….

 Да се приберем в къщи, в собствения си дом; да усетим уюта на собствения  си език,  комфорта на собственото тяло,  топлината на непровокираните мисли, тежестта на вътрешната пълноценност;  да се приберем в себе си, като понесем празнотата на АЗ-а и погледнем света през неговия прозорец….това вече е друго нещо.

TJ zankov

ìàòåðèàëè ìîæåòå äà èçïðàùàòå íà 
ctrl_z_magazine@yahoo.com 
èëè íà àäðåñà íà ðåäàêöèÿòà:

Zet_maG  - the Magic of 'Z'
Çåò_ìàÃ

æ.ê "Ðåäóòà"
óë."Âåë÷î Àòàíàñîâ"
# 49-51, àï 16
Ñîôèÿ 1505