Стилът е идея; стилът е знак , заявка, намерение
Стилът е мряката, балансът който всеки носи или мисли че притежава
Стилът е идеал
Стилът е отговорност, отговорност да бъдеш и себе си ..и.../..или... някой друг
Стилът е и вкус; вкус към живота...или към части от него
Добрият вкус е възпитание
Добрият вкус е възпитаване
Добрият вкус е предизвикателство към масовия вкус, масовостта на вкуса не го прави по-добър.
Стилът не е само въпрос на пари, той е въпрос на разбиране, разбиране на времето в което живеем;
Стилът е и отношение, където простия сбор на красиво+красиво не извежда в нова степен красивото по-скоро се случва обратното - и там е зоната на кича.
Стилният живот намерение на което все се изплъза момента да стане реалност; утопия която повече се изживява като на кино или в невъзможната носталгия към някое друго време, или нечий друг живот...
Изискания дизайн ни раздвоява в желанието си да го притежаваме или да го живеем. Остава носталгията по изгубената утопичност на комфорта на доброжелателната технология на Модерността
Напуснали 20-ти век вече изпитваме носталгия към изгубените утопии на 60-те, към загубата на Модерността и вярата в техническия прогрес като прогрес на духа на цивилизацията. Вярата в модерносста в идеята за НОВОТО, за напредъка и светлината на човешкото ratio изпратиха човек в космоса - 40 години по-късно това навява носталгия по безрезервната вяра в неограничените човешки възможности олицетворени и в технология, скорости, сексуална революция, в "дизайна и щастието"...
Пост-модерността ни донесе тъга и цинизъм.

Добрият вкус?- глобалността го смачква в унисекса и естетиката на McDonalds
Добрият вкус означава и смелост за преминаването на стеротипите на масите, а уникалността е стереотип, от който всеки се нуждае; уникалността е масово желание.
"Уникалността" е вид рекламна стратегия която прелъстява Аз-а като го поставя на пиедестала на неповторимостта, неподражаемостта. С "това е лично за теб" е просмукана всяка реклама; с "това е лично за теб"ставаме личности в консумацията - тотален подход на индивидуално ниво. Само малко прозира че всички ставаме еднакви в желанието да сме различни. . . на Стилът не му остава нищо друго освен да се закрепи в Традицията или в носталгията по изгубените утопии че светът може да бъде по-красив, по-добър, и по-сърдечен.
Усещането за стил се скрива в осъзнатия баланс между невъзможното и баналното...

Венцислав Занков