Непоносимо – политическа рубрика

 

Демокрацията е нещо странно, особено при избори. Изборите осмислят демокрацията, те са част от нея – свободните и демократични избори – демократичноста на изборите предвещава, предщества демокрацията - със свободни и демократични избори е дошъл също и Хитлер на власт, Хайдер също.

Мнозинството определя властта /така казва Демокрацията/ , мнозинството –това са средната статистика хора , средно интелигентни, със средна работна заплата, в средата на живота, със средно образование/е, може и полувисше или средно специлно/; мнозинството са хора със средни/ограничени интереси, средно-широк/средно-тесен мироглед,  средна култура /която я наричаме масова/, средно вредни навици; те са този среден неясен цвят, който разпознаваме като сив, тази сива маса в трамвая сутрин, тази сива добре разпространена безвкусна маса, сива и безлична, която приема цвят и лице веднъж на .../по закон/; веднъж на четири години, цвета  и лицето на най-убедителния, красноречив политик и партия – тогава тя, тази сива маса изведнъж се превръща  в златна среда, в мъдростта на народа, всички ставаме и равни, и граждани, и достойни; възвеличава се  природната интелитгентност на селянина/българина и ....тн.  Мнозинството не блести с нито едно качество , освен че е мнозинство и преди всичко и с това, че е инертна маса, пълнежа, чакъла, или работната ръка, или електоралната маса, тя сама по себе си е консервативна, ограничена, посредствена, тъпоумна, дебилна, статична – ако я оставиш цял ден ще гледа телевизия /футбол или сериали/ ще чопли семки,  ще виси в кръчмата на бира, или по домашно му - на ракия с незаменимата шопска салата, ще се говори за долари и марки - ошопарилите се баровци ще правят същото само че с други атрибути, бутилки с други етикети и по-сложни мезета и гъзарски заведения. Ояждането е смисъл и цел в живота на масите, Ояждането е вътрешна потребност погълнала, сдъвкала, помляла деликатесите на духа  Демокрацията ползва и издига простотията на средната сива маса на пиедестал и дава на тази маса да нарича себе си народ за по-смилаемо обобщение;  и  този народ си избира нещо, което му е близко, познато - така си избира политиците и управлението -  не би трябвало да се учудваме защо избранниците се освинват толкова бъзо – те са следствие на ценностната система, морала  идеалите и възгледите на мнозинството. Как точно да приема да бъда управляван от мнозинството; от тези “хилади, маса, народ”; от тези, спечелили повече от  гласовете на масите..? На масите им дай маса – те са дотам. Не че следващия път, и винаги, и още, няма да поискат повече,  и ново, и много, и сега... – тук някъде вече се намираме на територията на, както го наричаме, консумативно общество – нашият нов идеал...на почтените конформисти.

На печелившите – честито, а сега игра с публиката

 

Следват избори

 

 

Go to CTRL-Z.ORG