Непоносимо –
политическа рубрика
Демокрацията е
нещо странно, особено при избори. Изборите осмислят демокрацията, те са част от
нея – свободните и демократични избори – демократичноста на изборите
предвещава, предщества демокрацията - със свободни и демократични избори е
дошъл също и Хитлер на власт, Хайдер също.
Мнозинството
определя властта /така казва Демокрацията/ , мнозинството –това са средната
статистика хора , средно интелигентни, със средна работна заплата, в средата на
живота, със средно образование/е, може и полувисше или средно специлно/;
мнозинството са хора със средни/ограничени интереси, средно-широк/средно-тесен
мироглед, средна култура /която я
наричаме масова/, средно вредни навици; те са този среден неясен цвят, който
разпознаваме като сив, тази сива маса в трамвая сутрин, тази сива
добре разпространена безвкусна маса, сива и безлична, която приема цвят и лице
веднъж на .../по закон/; веднъж на четири години, цвета и лицето на най-убедителния, красноречив
политик и партия – тогава тя, тази сива маса изведнъж се превръща в златна среда, в мъдростта на народа,
всички ставаме и равни, и граждани, и достойни; възвеличава се природната интелитгентност на
селянина/българина и ....тн.
Мнозинството не блести с нито едно качество , освен че е мнозинство и
преди всичко и с това, че е инертна маса, пълнежа, чакъла, или работната ръка,
или електоралната маса, тя сама по себе си е консервативна, ограничена,
посредствена, тъпоумна, дебилна, статична – ако я оставиш цял ден ще гледа
телевизия /футбол или сериали/ ще чопли семки,
ще виси в кръчмата на бира, или по домашно му - на ракия с незаменимата
шопска салата, ще се говори за долари и марки - ошопарилите се баровци ще
правят същото само че с други атрибути, бутилки с други етикети и по-сложни
мезета и гъзарски заведения. Ояждането е смисъл и цел в живота на масите,
Ояждането е вътрешна потребност погълнала, сдъвкала, помляла деликатесите на
духа Демокрацията ползва и издига
простотията на средната сива маса на пиедестал и дава на тази маса да нарича
себе си народ за по-смилаемо обобщение;
и този народ си избира нещо,
което му е близко, познато - така си избира политиците и управлението - не би трябвало да се учудваме защо
избранниците се освинват толкова бъзо – те са следствие на ценностната система,
морала идеалите и възгледите на
мнозинството. Как точно да приема да бъда управляван от мнозинството; от
тези “хилади, маса, народ”; от тези, спечелили повече от гласовете на масите..? На масите им дай маса
– те са дотам. Не че следващия път, и винаги, и още, няма да поискат
повече, и ново, и много, и сега... –
тук някъде вече се намираме на територията на, както го наричаме, консумативно
общество – нашият нов идеал...на почтените конформисти.
На печелившите – честито, а сега игра с публиката
Следват избори
Go to CTRL-Z.ORG