Understanding the Balkans[english version]

Послепис

 

Очевиден е повишения интерес към Балканите. Повишен интерес към този регион и според съвременното състояние на глобализация, понятие модерно и атрактиво, изместило актуалните до скоро отношения формализирани в парадигмата “изток/запад”. Повишен е интереса и към себеосмислянето, саморазбирането и поведението на хората живеещи тук; на Балканите. Може би е така защото Балканите са били от години и столетия буферната зона между западната цивилизация и Исляма, нещо като ивицата Газа, ама голяма;, размита във времето и пространството на няколко века, а  врагът; Другият е станал част от нас, е  вътре в нас, тлее в нас, врагове на самите себе си, балкански нихилизъм?. Там се пали огънят на конфликтите, трябва само добър психолог и етническата война е налице.

Опитваме се да проявим разбиране, да се разберем помежду си; на английски. Организираме, участваме в конференции, говорим на английски

Understanding the Balkans и глобализацията – заглавие на конференция проведена в Скопие което фасцинира но и предизвиква учудване и повдига въпроси. Хора, живеещи и работещи и родени на Балканите се събират да теоретизират Балканите и глобализацията, да представят своите балкански и глобални намерения и измерения на себе си и своите действия, дейността си и с това да се идентифицираме.

 

Натъкваме се на някакво шизофренно състояние в опита си да се изясним и самоопределим, и анализираме бидейки едновременно субекти и обекти на този анализ, За да се преодолее раздвоението се търси и въвежда някаква друга външна гледна точка, точка изнесена и наречена теоретична, веднъж, и второ наречена глобална. Самото заглавие / Understanding the Balkans/ някак си подсказва въвеждането й , и изнасянето ни /участващите в конференцията/ някъде “навън” или “над”, и това някъде “навън или над” става същностно и важно и съществено .

Това “навън или над” може да приеме различни форми според говорящите участници – това “навън или над” приема форма на научен и изследователски поглед върху истовията на и за Балканите, това “навън или над” е и заигравание със знаците на  глобализацията,  но  най-вече смисълът на това изнасяне “навън или над” е предварителното въвеждане и  вземане на предполагаемата гледна точка на западния/може би стана  глобален / наблюдател, от която трябва да  се хвърли поглед на Балканите, и този, който се опитва да ги разбере трябва да погледне оттам; да стане зрител който е и “над” и “острани” на балканското битие, а ако си роден и живееш на Балканите – да станеш зрител на самия себе си. Но вместо  understaning ourselves, or understanding each other” хора от Балканите се събират в събитие определено с Understanding the Balkans.Така дискусионната и дискутирана western-изация се явява a priori, въведена е тихомълком и предварително

Изнасянето “навън или над”  предпазва от търкания и конфликти и лични мнения и афекти между участниците като ги разполага в абстрактната, стерилна среда на “теоретизирането “ и добрия тон. Но “да бъдеш над нещата” в момет когато се касае собсвената идентификация и самоидентификация е малко странно.

Съществен разговор за така необходимата ни /балканска/ самоидентификация така и не се състоя. Разсъжденията за Балканите се извършват някъде от птичи поглед; от това “над”  от където Балканите просто представляват една карта, карта на полуостров, поле на геостратегически интереси, за които обаче изобщо не е коректо да се говори. Не става ясно изнасяйки гледната точка на разъждения върху Балканите някъде навън, в неясната сфера на “глобалното” до колко сме и можем да бъдем днес и сега жертва на манипулации от геостратегически характер. Жервите са жертви, не остава нищо друго освен на жертвите да им се помага – хуманизъм в действие.

 

 

Как се разбираме, как да се саморазбираме, как се идентифицираме и как се самоидентифицираме в отношението с Другия когато този друг се оказва че е нашия, моя, твоя съсед, живеещ в съседната държава , на разтояние, което може да се окаже че е по.малко от двеста километра. Ние не сме склонни да извървим този път, по-склонни сме да обиколим земното кълбо за да стигнем до Другия, до съседа; глобализацията ни доближава до съседа: съседа ни става по-близък защото всичко вече ни е по-близко, ние се нуждаем от глобализацията за да изясним междусъседските си отношения; за да се идентифицираме и легитилираме пред другия ние ставаме  космополити или поне ни се иска да сме такива...и  мислим глобално, и ....теоретично. Но някак си остават в мъгла две понятия – “глобализация” и “уестернизация”, отказва се да се приеме че глобализацията е монополизация на света от запада и ценностната му система; монополизация също и на етични, еститечески и морални категории. Арогантното пропускане, незачитане, отхвърляне, недопускане че има и други такива води до драматични сривове и се стига до 11.септември.

 

Да разберем Балканите -  става ясно че  да се говори за някяква специфична и действена самоидентификация е невъзможно  пък и никой вече не я нито търси нито иска, важното е да сме глобални , приети и част от света, каква част и на каква цена и в каква игра.. това е некоректно да се пита. Един коректен въпрос остава без отговор: неодходимо ли е въобще и кому е нужен някякъв, всякакъв опит за саморазбиране самоидентифицитане на балканската популация, кому е нужно това  Understanding the Balkans, което май няма нищо общо с това да разберем себе си /ние, които поместваме и изпълваме това пространство наречено Балкани/

Самоидентификацията е действие процес , става във живеенето, живия живот, в конкретното взаимодействие и общуване с другия в което се самоопределяш, Общуване , където не е деобходимо да си показваш  документите  за самоличност, общуване ,обаче, в което за да не се изгубиш и слееш с другия трябва да притежаваш самоличност; зряла личност.

Едно определено ниво на развитие на идентификацията е това , което Лакан нарича “стадий на огледалото”, стадий в който детето за първи път открива образа за “себе си”  /image of theself”/. В този стадий ако попитате стоящо пред огледалото дете къде е майка му, то ще посочи огледалото, защото майка му е авторитета който потвърждава/легитимира/ че изображението което се вижда в огледалото е то самото.

 

one develelopmental level of identification, occurs in what Lacan calls the “mirror stage” in which a child first discovers an image of self. When a child staying in a front of mirror is asked where is his mother, he points out the mirror, because the mother is the ultimate authority which confirms that the reflection in the mirror is him self....

Unlike a sketch, the reflected image seems finished and whole. But the identity-yielding image is, in actuality, split: “ the very image which places the child divides its identity into two…”

Усещането че в груповото ни /социално и балканско развите сме на онзи “стадий на огледалото” е доста натрапчиво. Метафора където “запада” заема ролята на огледало в което оглеждаме себе си, нашите действия, мисли и поведения, където можем да срещнеме и образа и погледа на съседа, съседа който също е обърнал поглед на запад в търсене на легитимност може да се окаже реалност, толкова реално колкото и реална беше и е ролята на институциите - фондации, центрове, асоциации в преходния ни период към отворено общество, които изиграха ролята на “майка /майки/” - авторитети подплатени с пари/от някъде/, потвърждаващи че отражението е истинско и правилно и отговаря на нас самите , че това сме ние. Отгледаха ни. Само дето  ляво/дясно е обърнато;объркано.А този който отвръща поглед от огледалото, губи, губи себе си, или самоличността си, става несъстоятелен , става никой, обречен е на неуспех.

 

Какво става , стана със общуването със съседа, с намеренията и желанията да се случват културни дейности и артистични практики  отвъд институционално или формално ниво, Какво става с личните контакти, приятелства; лични симпатии и съмишленичество, т.е възможен ли е балкански ъндърграунд отвъд някаква художествено-творческа самодейност и отвъд синдрома на отхвърлените, “унижените и оскърбените”, идеологически ъндърграунд който да не се превърне престъпна практика, нито пък да стане популярен жанр в изкуството, а като осъзнат и заявен отказ от участие в  легитимирани и институционализирани чрез печата/seal?/ на “запада” официални нива на успешна културна и артистична практика иполитика. Казано метафорично може ли огледалото да бъде счупено и какви ще са последствията, дали няма да се порежем, или пък счупеното огледало да донесе нещастие толкова години на колкото парчета се е раздробило

Освен ако  не се  огледаш в очите на близкия, не видиш себе си в неговите очи. Или май е по-лесно да имаш приятели в Берлин, отколкото в Белград.

Съмнение в действие.

Идеята за ъндърграунд означава  и изисква такова самоосъзнаване което критично да разглежда съществуващите и предложени ценности и социални практики като единствени  и достоверни. Плахите, алтернативни на обществено приемливите балкански норми субкултурни напъни обикновенно бързо се преекспонират в светлината на прожекторите на международното обществено внимание с което бързо загубват своята острота на Другост и обикновено мутират в проекти касаещи малцинствени групи, междуполовото различие, дрогата и младежта, пресечни точки в регионално сътрудничество  и прочее за които европейската общност и нейните сателитни културни институции и програми дават пари и подкепят институционално... или просто се изоставят като неуспешни. Така се стига до възпитаване и отглеждане на приемлива политическа коректност и групова автоцензура.

Какво е станало, какво става със всички онези отхвърлени, нереализирани проекти, проекти и намерения които не са отговорили на изискванията за подкрепа от  “майките” Дали броят им все повече намалява, за това май отчет не се води, това “за добро” ли е или напротив, не се знае.

 

Идеологическия /балкански/ ъндърграунд ако изобщо е възможен и желан ще трябва да се свърже  с отказ от безрезервно приемане на външни гледни точки , и с активно мълчание и отказ от официален изказ, в съмнението за смисъла на  “успех” и “успешност” когато става дума за самоидентификация.