|
UNINSTALL
[digital culture] Този текст беше предназначен и използван за лекция изнесена в Националната художествена академия в рамките на международния минифестивал наречен digital weekend състоял се на 12.04.2002 - 14.04.2002 в София. Трудностите, пред които бях изправен при конструирането на тази лекция се изразяваха в това, че поради заявената прекалено обща рамка на фестивала - нещо в посоката на “дигиталната култура на 21 век”, както и в традиционната тема “глобализацията” и локалните й измерения, както и мястото на провеждането на този фестивал – Националната Художествена академия, която по своя консетватизъм и традиционно инертност е може би по-скоро рисувално училище, такава, каквато е била при основаването си... та поради тези причини се яви трудност в това да си представя аудиторията, зрителите и слушателите пред които трябваше да говоря; една необходима представа особено когато става дума за изнасяне на лекции на живо. Най-общо заявен – като фестивал на дигиталната култура от близо и далече – пред-определи посоката на моите разсъждения а именно че да се разбере какво става в това digital поле трябва да се направи преди това опит то да се дефинира. Или да се очертаят граничните му области. Това според мен не може да стане ако разговорът се води вътре в това поле, защото оттам границите му стават хоризонти , при всеки опит да се приближим до тях, те се отместват. А всеки разговор проведен вътре в полето на дигиталната култура крие опасност да се формализира или в посока на специфики на функциониране на технологиите или в посока на разговори за визуализацията й. Пост фактум може да се каже че през тези три дни гледахме изключително видео. Така и мъглата около тънките но съществени залики между дигитална култура; дигитализирана култура; култура на дигитализация; култура на комуникация не се разсея. А за интернет май въобще не стана дума. Дигиталната култура е част от и продукт на работещи в мрежа дигитализирани и виртуализирани социални практики. Дигиталното networked пространство е теоретически безкрайно а “Интернет се конституира чрез човешките практики, приложени в него” Отбятва се или е недоловима разликата между безкрайно и безгранично. Налага се впечатлението че живеем във време, когато границите /и то чрез новите технологии/ са преодоляни.... Границите
са в главите ни ... Гледали ли сте ислямски сайтове, сайтове за Джихад http://www.qoqaz.net/ които изглеждат като всички останали сайтове... и ползват същите тези технологии оптимистично осигуряващи един и единен свят. Пространствата в интернет така или иначе дублират екзистенцията в макросвета – изграждат се и се поддържат от същите хора които пребивават в плът и кръв, и ядат , и серат, и дишат един и същи въздух. Хора, родени и възпитани според правилата на обществото което...ама изобщо не е дигитално, нито виртуално. Виртуалното идва после или като продължение на вече съществуващото, или като опит за преодоляването и отхвърлянето му защото там си loser, или защото си радикален, бунтар , който иска да изрази своето несъгласие в действие; протест към общество, което в съвременния си статут прилича и следва правила, глобализираните правила на капитала, където Другото се изключва, другостта е несводима.... или се приластява или се унищожава/бомбандира/ . все пак виртуалния протест е по-безопасен, физическата ти цялост не е застрашена ....екранираните мрежови активисти са на мода. Дититалната
култура като интерфейс на
Прелъстяването Ако бившите соц. страни допреди десет години бяха различни, други, то сега съвременните правила /обществено икономически политически ....и културни/ са безрезервно приети и ако трябва да се говори за култура, било то и дигитална единствено разговорът може да протече на формално ниво - как точно изглежда резултатът от прелъстяването дори и като интерфейс. Опитваме се да говорим и генерираме различия и някакави специфичности – като се забравя че вече базата/обществената организация/ от която пръкват тези “различия” е стандартизирана – стандарт който е искан и желан, стандарт /на пример/ без който не може да се влезе в обединена Европа. Дигиталната BG култура – прагматичност и комерсиалност Оцеляването като висш иеал и жизнена необходимост в BG задушава всяка практика която е ненавременно идеална, идеалистична. В едно бедно и тъпо и затъпяващо общество не може да се позволи каквато и да е практика - културна и артистична която в крайна сметка да не носи печалба, просто трябва да се оцелява в във време на крайни нужди , и в общество все по-обедняващо, волности, непрагматични действия са непозволени; нежелани.... в така наречената дигитална култура и практики свързани с нея в края на краищата в същността си всичко е свързано с пари, печалба и комерсиалност, замаскирана под формата на нова култура. И ако става разговор за нова /или дигитална/ култура то той май отива в посока как точно и каква е спецификата на това маскиране, т.е разговора става формален или за формалната страна,за изгледа на нещата. Но според феноменологията на Хусерл феномените никога не се явяват , те се проявяват в скрит вид и винаги като нещо друго...Какво ли се крие зад понятитето “Дигитална култура” Дали да се потопим в технологията и работния й език /очевидно английския/ да се присъединим към Европа и новото време на безкрайния еднополюсен позитивизъм прагматично наложен като единствен, и единствено приемлив, или да ползваме внимателно технологията за това, което наричаме общуване или комуникация - което може да се определи като be local, act locally. Необходимо ли е /и изобщо възможно ли е/ да се търсят, задържат и развиват “различията” като официална културна стратегия, толкова търсени и на местна /BG/ почва определени като национални и непреходни стойности и идентификация; “различия” също търсени и от един свят на “развита демокрация”, в който уравниловката се нарича стандарт, па макар и висок. Сигурно е утопия, че може да се действа отвъд и независимо от организацията на живот и отношения наречени обществено –икономически. Дигиталната култура беше озарена от тази утопия, като пропусна че Бил Гейтс направи огромни печалби от това. Място за някакъв радикализъм не остана, единственото което остава е да се врежеш със самолет някъде... Комуникация и нова комуникация - невидяната патология разделяй и владей Виртуално
обединяване е с цената на постоянното
затвърждаване на физическото
разделение/екраниране/.Мрежата или
кибер пространството ни събира във
виртуални общности като постоянно
затвърждава екранирането/буквално/ на
физическото присъствие, разделя ни и ни
подчинява, прави ни зависими от Нея; от
технологичните характеристики и
възможности на кибер пространството -
разделени и завладяни и...
стерилизирани /като е уместно вече и да
има и напредък в опитите за клониране/–
упражнена е власт
в чист вид /властта е
предварително дефиниране на
поле в което да се действа свободно/ Шизоидно разделяне на личноста - на тази от живия живот и онази без лице – в мрежата - личен контакт без лице/или с неограничен брой лица?/ Невидяната патология Възможностите за нова комуникация се явяват като невъзможност за осъществяване на физически контакт, като /алиенация/ аутизъм – в мрежовия си вариант- агресивен аутизъм Или вече живия живот е сянка на онзи виртуален живот, подчинен на него, зависим от него, развиване на зависимост, както при наркотиците , защото ставаш друг, отнасяш се някъде другаде; на горната земя - в обетована и нематериална земя /територия, място/ , където ти отпределяш правилата. Задачата на технологията тази нова земя да изглежда все по-истинска - /текстури 3D анимация...аватари/. Обетована земя, където ти си Героя, и да умреш винаги можеш да почнеш отначало – божественото безсмъртие в действие. А ако в приказките има само долна и горна земя то сега са много повече, ако си добър /добрите винаги оцеляват – поне по американските сценарии/ можеш да преминеш на следващото ниво, следващия кръг те очаква. Ада май трябваше да има седем такива. Влезнеш ли веднъж, измъкване няма. Винаги се връщаш, там, където си убил собствената си телестност, там където си престъпил законите на гравитацията. Ако не си просто юзър, ти пак се докосваш до божественото, съзидател на нови светове, овладяваш нови пространства изчислени в Mb, търсиш развиваш предоставяш нови възможности за общуване и споделяне, ти си посредника между самотни същества търсещи контакт - с клавиатура и монитор. Завладяващо! Властелин който определя параметрите и правилата на играта на другите, предоставяш пространства където другите могат да споделят самотата си - дискусионните форуми са пълни. Само дето ставаш зависим от властта, която притежаваш; развиваш зависимост към божественото невидимо присъствие, което притежаваш. Нищо чудно да си станал работохолик – а това май е диагноза. Ако не си хлътнал значи си истински бизнесмен, бизнес със страстите и душите на хората ...тук трябва да се прочете гьотевия “Фауст” Трябва да си затваряме очите пред “невидимата” патология, в същност не трябва да я разпознаваме като патология защото печалбите са гарантирани. Размити са границите на психопатологичното отклонение във виртуалното поведение и присъствие Пък и по-добре е страстите да се изразходват във виртуалното, там не боли, отколкото в физическия макросвят където действията могат изобщо да не са безобидни; с реални, преки физически последствия. Преодоляване на времето и пространството в макросвета – и неговото завладяване. “Тук и сега” може да бъде всяка една точка от земното кълбо , много точки едновременно са “тук и сега”, всичко става “тук и сега” Преодолявянето на времето и пространството в опит да се достигне божественото безвремие и вездесъщност и тотално присъствие. Да достигнеш божественото; на един език - това вече крие някаква заплаха, иначе Вавилонската кула щеше да бъде завършена... ако не беше разделението на езиците. Достигането на божественото безвремие и вездесъщност и тоталност на присъствието означава смърт за човешката същност. Моят
свят е моя мозък ... с неговите
разширения, плъзнали по интернет,
фолдери, които съхраняват ненавременни
мисли някъде по мрежата Създавам своя двойник в мрежата, екрана престава да бъде място, чрез което се споделя, обменя опит и практика, самото пребиваване в дигиталната мрежовост става само по себе си опит, практика; става място, където социалното, икономическото и политическото съществуване се смесват в един, единен мултимедиен текст, място, където целия човешки опит се събира в същия този мултимедиен текст, текст който абсорбира миналото, настоящето и бъдещето. Който абсорбира и мен. Реалното и въображаемото почват да преливат едно в друго. Някакъв закон на скачените съдове но без съдове, а на скачени модеми. Виртуалното при определени условия може да придобие материални измерения, така казва физиката на вакуума. Виртуалното започва да генерира реалност; реалността търси своята достоверност във виртуалното, в дигиталното и мрежово комуникиращо социално пространство; търси отговор за себе си, за своята реалност, за истинноста си и своята дейсвеност “Freeze motherfucker!” - изложба живопис на Йоан Кирилов, XXL галерия София 2002. Образи взети от електронната и дигитализирана масова култура, пренесени с маслени бои върху платно, класическа технология обещаваща дълготрайност. Надписи на английски завършващи винаги с отправено питане към зрителя за негово мнение и реакция и e-mail за контакт с автора. И всичко това е картина. След 50 години художникът може вече да не е жив, а някой зрител да вземе да му прати мейл с неговата реакция. Може би пък до тогава e-mail-ът отдавна да не работи. Остава зовът за общуване като картина...
Живото настояще вече не търси потвърждение в дигиталното /виртуално/ настояще; печата на виртуалното валидизира реалното като го кара да замръзне“Freeze motherfucker!”. “Freeze motherfucker!”. “Freeze !”. Реалността се подчинява и замръзва пред погледа на дигиталното, замръзва не в кристална решетка, а в пиксели.
дигиталното е живото доказателство, гарантира съществуването на нещо, на всичко; на живот...на теб
Електронното дигитализирано опосредстване и мрежовата интеграция на културни практики от всякакъв вид ги правят достъпни, валидни, разбираеми и съчленими /виж картината “Кабул, Афганистан”/
защото са интегрирани в една система, която позволява комуникативност и социализация на посланието в стратегията на прелъстяване и отхвърляне, на присъствие и отсъствие – бинарен модел на комуникационната система. Това което не успее да заяви присъствие като част от Същото се маргинализира в интимна субкултура на ниво лична комуникация /малкия друг/ или в Ислям /на големия друг/със своя Джихад /Лакан на опаки?/ Същата тази бинарност предопределя невъзможността да съществува Лудост в дититализираното networked интегрирано социално пространство; в мултимедийния текст на реалната виртуалност. Лудостта е “отсъствие на дело” /Фуко/ и то присъства единствено в живото настояще – като присъстващо отсъствие, което за бинарния модел на комуникационната система е невъзможно. Но самото виртуално спрямо живото настояще на материалната_веществена, физическа реалност присъства като отсъствие, то е отсъствие на дело. Физическото, примитивно /без използването на каквито и да е електронни системи за контрол и управление - т.е извън правилата на съвременната война, войната като мултимедиен текст/ нахлуване на самолети в реалната виртуалност прицелвайки се в сиволния й порядък /сградите на световния търговски център/, нахлуване, което със деструктивно себеотрицание носят болка и смърт инжектира реалност в живото настояще поне в първите моменти.../смъртта респективно живота стават истински/ докато това действие и неговите резултати не се пренесат незабавно в реалната виртуалност като мултимедиен текст, станат част от същия този мултимедиен текст и порядъка предопределен от бинарността на комуникацията срещу който всъщност бяха тръгнали самолетите. И ... затвърдиха бинарността на всички видове послания в реалната виртуалност; на присъствие и отсътвие, като затвърдиха своето отсъствие. Ре-акцията като война в Авганистан е потвърждаване на присъствието. Лудостта отсъства и в двата случая. “И
наистина за да деинсталираш реалността,
все пак трябва да говориш с нея на езика
на желязото...”
« uninstall » От тук насетне можем само да говорим за реалността на виртуалното или за реалната виртуалност като метатрансгресия където непрекъснато трябва да утвърждаваме собствената си реалност "За
да говориш на езика на виртуалността,
трябва ежесекундно да потвърждаваш
собствената си реалност." Реалността на Виртуалното ни принуждава да действаме радикално в задържането ни в живото настояще. Гладът, страданието, и най-вече физическата болка успешно ни приземяват.... Жигосването на лейбъла « uninstall » с нагорешено желязо върху кожата на гърба на артиста Олег Мавроматти в пърформанса “hard&soft” като “опит за деинсталиране на реалността” действа друпосочно: от една страна артистът вече не зачита сигналите изпращани от собственото си тяло като потвърждение на виртуализирането на човека “Олег”, от друга – съпричастността, присъствието към извършването на болезнен акт, извън сиволичното си предназначение приземява присъстващите на пърформанса в реалността, в това живо настояще на “тук и сега” като единствено място на човешка екзистенция, защото няма опит който би могъл да бъде изживян по друг начин освен в настоящето.
Тук
някъде започва и свършва дигиталната
култура – в херменевтичната завършена
кръговост, където следствието става
причина, виртуалното
- реално, въображаемо -материално,
отсъствието-присъствие като
трансгресират едно в друго,
изграждайки един метаезик ,
мултимедиен текст, в който губят
совственото си основание. Човешкото същесвуване се свежда до попълването на този мултимедиен текст, човешката практика е осмислена чрез пребиваването в дигитализираното омрежено социално пространство и е безпредметно да се описва физическата география като “real” истинска, реална, защото вече реалноста е сведена до математически модели на кодиране – матрици. Бягството от реалната виртуалност те обрича на мизерно съществуване - живот като на кино /!/ - справка филма “Матрицата 1” с едно голо достойнство и непотребни идеали – да се бориш с реалността на фикцията / пак в този филм./ Край
Ventzislav
Zankov (Sofia, Bulgaria) A graduate of Bulgaria’s National Academy of Arts, currently Ventzislav is an Adjunct Lecturer at New Bulgarian University, Sofia. A leading figure in Bulgarian Internet art practices, he helped set up Interspace Media Art Center, Sofia. Ventzislav has established and developed various media art projects, including Zet_maG http://zetmag.org – a cross between an e-zine, audioarchive and webTV and ELEKTRIK_BG – mailing list for Bulgarian digital culture. More details at http://zetmag.org/zankov |
