Изследване
Цел
на проекта:
Чрез
проучване на
дейности и
принципи на финансиране
на
съвременно
изкуство и
култура да се
установи
каква е
взаимовръзката
и влиянието
между
изкуство,
култура и
политика
като се
изяснят термини и
понятия като “политическа
коректност”
мултикултурност”
“независими и
алтернативни
дейности и
организации”
“толерантност”
Това
изледване ще
даде и яснота
при разбирането
и анализа на
съвременно
изкуство от и
в
Източна
Европа като
част от спазване
на
изискванията
при/на
процеса на
обединяване
на Европа,
попадайки в
културното
поле на
политическата
коректност
сравнителен
анализ
по
·
теми
·
спонсори
·
учасници
·
реакции
·
резултати
o
очакрани
резултати по
проект
o
реални
резултати по
изпълнение
o
следствия
, развитие +
заглъхване
Място
Виена, Грац,
Линц
·
Вземане
на интервюта
и събиране на
визулани
материали
/каталози и
прочее/ от
спонсорираци
агенции
/КултурКонтакт
Виена/
·
Проучване
на
културната
политика на
официални /Kunsthalle Wien/,
частни и
независими
организации,
асоциации, в
областта на
културата
държавни
независими и
частни
галерии и
пространства във
Виена, Грац и
Линц
·
Проучване
на
културните
стратегии и
политика на
независими
печатни
издания - /Springerin /
и
зависимостите
при тяхното
финансиране
·
Вземане
интервюта от
организаторите
и кураторите
и проучване
на дейността
на фестивалите
в Грац и Линц
· Проучване на дейността на алтернативни групи и организации и начините на финансиране, проекти и тяхната идеология
·
Интервюта
и проучване
на дейности,
критерии на
културна
политика на
организации
свързани с
използването
на новите
медии и
интернет –
изследване
на
зависимостта
между активизъм
и
спонсорство
в Net- културата:
Технически
средства и facilities
o
Специализирана
периодика
o
На
фодации
подкрепящи
изкуство
o
Библиотека
Представяне
на
резултатите:
от
презентацията
в НБУ
“...
съвременната
практика на
художници,
артисти от
новото
поколение се
съсредоточава
в търсене на
пари,
финансиране
от третия
сектор и това
обикновено
са неправителствени
организации,
които боравят
с външно?
финансиране.
На позицията,
където е
пазара на
изкуствата
се явява
пазара на идеите
или по-точно
пазара на
проектите където
неправителствените
организации
се явяват по
някакъв
начин “дилър”
или
“проводници”
на външни
идеи.
Всичкото
това някак си
го говоря не
за друго а
защото
нещото което
касае този
проект е
политическата
коректност. Очевидно,
че външното
финансиране
/когато се
финансират
такива
проекти те са
доста неясно,
общо
формулирани/
обикновено
касае
структура,
изкуство и
социални
практики и
тук започва
това
диференциране
върху малцинствени
приоритети -
дали ще бъде
етнически,
религиозен,
сексуален,
регионален;
по някакъв
социален
статус; това
няма значение.
Последните
проекти в
тази посока
за които съм
чувал можем
да наречем
“изкуство за
социална
промяна.” Аз
стигам до
едно
убеждение и
теза, че се
привнасят
дискурси,
теми и проблеми
и то в
процеса на
влизането ни
в Европа,
което едва ли
не (това
силно ще прозвучи)
едва ли не
трябва да
влезем в
Европа със
“съответните”
проблеми. Тук
ще поясня - чувам
гласове
които казват
“нима нямаме
проблеми?”
Имаме, но в
светлината
на европеизацията;
в тази
светлина
проблемите се
осветяват по
нов начин,
съответно се
хвърлят и
нови сенки.
Разсъждавайки
върху тези
нови сенки
изключваме
една от тези
нови сенки -
за
“политическа
коректност”
не се говори
защото в
момента в
които се
намираме в
полето на
политическата
коректност
не е коректно
да се говори
за
“политическа
коректност” - някак
си има
изключване
на възможността
да се
обговарят
тези неща,
още повече -
когато
говорим за
политическа
коректност
по някакъв
начин ми се
възразява /имаше
един дебат,
които
касаеше този
проект организиран
от “Червената
къща”/, че
трябва да
държим
“политическата
коректност”
там от където
е дошла,
сиреч САЩ.
Когато
говорим за
някакви
перспективи
на обединяване
и влизане в
Европа ми се
отнема
възможността
за
артикулиране
на онези перспективи
които
сенките
носят с
обмяната на
своите
проблеми – в
зоната на
здрача
нещата не се
допускат да
се обговарят.
Защо говорим
всичките
тези неща - защото
в един момент
човек трябва
да направи
своя избор.
Като
съвременен
художник очевидна
е разликата
между
правенето на
картина и
правене на
съвременен
проект
касаещ съвременното
изкуство. Ако
на една
картина производството,
да речем,
струва горе-
долу сто
лева, то един
проект,
касаещ
визуалното изкуство
струва много
повече. Как
трябва да се
реши този
въпрос, как
личното
поведение и
действие ще
заобиколи
или ще се
включи, ще
асимилира
тази
практика на
прелъстяване
и
политически
коректно
поведение.
Тук се връщам
до нещо което
касае личния
избор; касае
ежедневната
художествена
дейност - какво
означава
всичко това -
аз как да
изпълнявам
своята
ежедневна
художествена
дейност, като
привнасям
приоритети
които не са
мои? По този
начин
стигаме до
проекта White
Male Straight,.
Идеята беше
да се
кандидатства
за финансиране
с неотговаряне
на
приоритети,
което общо
взето се
случи/получи/.
“Този
проект
публично
заявява, че
дава право на
изказ,
действие,
поведение на
обикновения
човек, които
по стечение
на
обстоятелствата
бял -
индо-европейска
раса, хетеросексуален,
моногамен,
арелигиозен,
аполитичен,
аглобален по
скоро
локален,
живеещ в
страната в
която се е
родил, не е
нито емигрант
или имигрант.
Без да
засенчва
проблемите на
малцинствата,
да очертае
чрез
средствата
на
съвременното
изкуство и
защити периметрите
на една
естесвена и
обикновена
човешка
дейност и
битие, като я
опази от
квалификации
и
определения
като мачизъм,
сексизъм и прочее
и я съхрани и
осмисли като
необходимо и
жизнено
важно
човешко
поведение”.
това е общо
взето мотото
на проекта.