|
ПРОЕКТ 2 ЮНИ - ЧЕТЕНЕ В ЧЕСТ НА БОТЕВ Версия за Ботев и съвременния му прочит. "... а на небето слънцето спряно сърдито пече..." Днешният, агресивният, безпардонният феминизъм, разви и наложи своята представа за функционирането, своята регулация в присъствието и значението на пола в обществото, разви своят език и понятийна система, като ги наложи като универсални и единствено възможни в проблематичното поле на пол - идентификация - общество. Самото това поле е дефинирано от този език. Език, който утвърди и утвърждава разделяне и разделение на човека, човешкото същество - некоректно е такова писане където човека не е ясно обозначен и разделен на той/тя на he/she. Ултимативен език който деноминира универсалността на "man" като прави ясно разбирането, че мъжът не може да бъде повече соларен; слънчевият знак и символ не може повече да носи мъжкостта, защото този символ съдържа и заплахата за универсалност. Въведената от феминизма "коректност" на говорене за мъжа изисква той да се описва като male-man нещо като мъжки човек, но не налага същото да се използва за жената тя все още си остава жена /woman/ вместо female man нещо като женски човек. Език, който
мъжкостта като соларно присъствие*, странно припознато като универсално,
проява на "ян", "слънце" и "небе", нарича
и определя като "мачизъм" , понятие, със самото си въвеждане
е с ясно негативни конотации. Налага се преосмислане, друг прочит или на Ботев или на ползването на феминизма и категориалната му система ©2004 Венцислав Занков * Луната, лунното се проявява в отразяване, в изменчивостта; в капризността на отразяване на светлината. Феминизма, днешната жена, отказва идентификация с тази същност. И ако има криза на символите и символния порядък описващ мъжко-женското единство, апокалиптичната картина, когато луната пада , а слънцето изобщо не изгрява, е напълно реална. |