"Какво е искал да каже авторът"
пърформанс
02.12.2005 галерия "Райко Алексиев"
откриване на изложба "ТОЙ" *
Авторът обяснява "какво е искал да каже авторът"
Авторът - в черен костюм, лачени обувки; асистентки - седем.
Момичета, облечени в бутикови булченски рокли от колекциите
на модна къща "Ирида"
Изложбата - "ТОЙ" живопис , скулптура и неоромантизъм
Какво се случва: Авторът интерпретира произволно какво
е искал да каже авторът. Булките привличат и насочват вниманието
към съответната анализирана картина. Авторът се дистанцира
от авторството си на картината и се опитва да влезне в позицията
на гид, изкуствовед, интерпретатор, с което става автор на
пърформанса "какво е искал да каже авторът"
Защо е всичко това:
Съвременното изкуство е затънало в концепции, обяснения ,
контексти, конотации, които осмислят и придават стойност и
значение на направеното, като го извеждат в статут на произведение
на изкуството и му придават значимост. Мисля; убеден съм,
че в много голяма част от съвременното изкуство ако се махне
обяснението, думите и остане просто обектът , просто няма
да остане нищо. Думите спасяват нищото, като го обгръщат,
пакетират и пращат в зоната на социалното, политическото;
опаковат го в необходимите значения. Ако една работа не може
да се артикулира добре, ако не може да се обясни добре, не
става, не е , не работи. Не е съвременно изкуство.Съвременното
изкуство трябва да е добре опаковано, Опаковката продава,
Не е важно какво се прави а как се представя; опакова. Днес
изобразителното изкуство ТРЯБВА да се обяснява - повече от
винаги, налага се. Пазар. Парадоксално.
Естетиката не е актуална в зоната на съвременното изкуство.
Тя е актуализиана в скъпи италиански мебели, интериорен дизайн,
мокети , плочки и тапети; в скъпи коли и изкуствени цици.
Красота.
"Какво е искал да каже авторът" довежда
до абсурдност идеята за добре разказаното, обяснено произведение.
Ако след разказаното произведение остане нещо недоизказано,
недоказано, неясно, точно някъде там в невъзможността
за пре-разказ започва животът на това, което наричаме изкуство.
Парадоксалното е, че авторът на "какво е искал да каже
авторът" отново в момента обяснява какво е искал да каже
с акцията "какво е искал да каже авторът", с което
отново затъва в блатото, наречено съвременно изкуство. Ако
нещо се е случило - то е било там, в залата.
Тук няма нищо.
Автор Венцислав Занков
|
.jpg)
.jpg)
.jpg)
